Робин Кук - Сфинкс

Ерика извади пътеводителя на Бедекер, отвори на раздела за Великата пирамида и проучи схемата на вътрешното й устройство. Помисли си за Ненефта и се опита да види схемата през неговите очи. По всяка вероятност тя би трябвало да знае повече от Ненефта. Обстойните изследвания бяха показали, че Великата пирамида, подобно на другите пирамиди, е претърпяла редица промени в хода на строителството. Дори съществуваха хипотези, че е преминала през три ясно разграничени етапа на строителство. През първия етап плановете очевидно са били да се построи много по-малка сграда. Погребалната камера е трябвало да бъде под земята, и то изсечена в скалната основа. После, когато мащабите са били увеличени, са проектирали и още една погребална камера, вече в самата пирамида. Ерика се вгледа в означението на чертежа. Беше погрешно обозначена като „стая на царицата“. Тя знаеше, че не може да посети подземната крипта, освен ако не получи специално разрешение от отдела по антиките. Но стаята на царицата бе отворена за посещения.

Тя погледна часовника си. Наближаваше осем. Искаше да бъде сред първите посетители на пирамидата.

Отправи се към нея, като пътьом отклоняваше многобройните предложения за разходка с магаре или камила. Колкото повече се приближаваше, толкова по-впечатляваща беше гледката. Въпреки че знаеше наизуст колко милиона тона варовикова скала са използвани в строителството, тези цифри никога не я бяха вълнували особено. Но сега, когато се озова в сянката й, тя беше като омагьосана. Да, нямаше я първоначалната облицовка от бял варовик, но впечатлението бе изумително.

Ерика приближи пещерата, която беше на мястото на тунела, прокопан през 820 г. сл.Хр. по заповед на Халиф Мамун. На входа не се виждаха други хора и тя бързо се вмъкна вътре. Яркият слънчев блясък се смени с полутъмни сенки и бледа електрическа светлина.

Тунелът на Халифа се съединяваше с тесния входен коридор непосредствено след гранитните клинове, с които го бяха запечатали в древността и които още си стояха на мястото. Таванът на този възходящ коридор бе малко по-висок от четири фута и тя трябваше да се наведе, за да го изкачи. За да се улесни изкачването, в хлъзгавия паваж бяха поставени напречни ребра. Коридорът бе дълъг около сто фута и когато най-после стигна до голямата галерия, тя с облекчение се изправи. Голямата галерия се изкачваше под същия наклон като коридора. Със своя сводест таван, висок над двадесет фуга, тя изглеждаше чудно просторна. Отдясно имаше решетка, която затваряше входа на низходящия коридор, водещ до подземната погребална камера. Пред нея се намираше входът, който търсеше. Отново се наведе и тръгна по дългия хоризонтален коридор, водещ до стаята на царицата.

След като веднъж се добра дотам, тя отново можа да се изправи. Въздухът бе застоял. Затвори очи и се опита да събере мислите си. По стените нямаше украса, както и в останалите помещения на пирамидата. Извади прожектора и огледа стаята. Таванът бе куполообразен и се състоеше от огромни издялани каменни плочи.

Ерика отвори пътеводителя на схемата на пирамидата. Отново се опита да разгадае мислите на архитект като Ненефта, като се има предвид, че дори и по негово време пирамидата е била на над хиляда години. От схемата стана ясно, че стаята на царицата е точно над погребалната камера и под стаята на царя. Едва при третата и последна модификация на пирамидата са решили да разположат погребалната камера над земята, по-високо в самата постройка. Тази нова стая бе наречена „стая на царя“ и Ерика се запъти да я види.

Когато се наведе, за да влезе в тунела, който щеше да я отведе обратно в голямата галерия, видя, че срещу нея се задава някой. Трудно беше да се разминат двама души в тесния коридор, затова реши да изчака. И когато си даде сметка, че изходът й временно е затворен, усети пристъп на клаустрофобия. Изведнъж сякаш почувства хилядите тонове над главата си. Затвори очи и дълбоко пое въздух.

— Божичко, та това е просто една празна стая — проплака русолявият американски турист. Носеше фланелка с надпис „Няма черни дупки“.

Ерика кимна и се отправи надолу по тунела. Когато достигна до голямата галерия, тя вече бе претъпкана от хора. Изкачи се до върха зад един тлъст германец и след това по дървените стъпала, за да достигне нивото на коридора към стаята на царя. После трябваше да се мушне под един нисък праг. От двете страни се виждаха жлебовете за огромните запечатващи каменни блокове.