Робин Кук - Сфинкс

— Като например чрез Цюрихската кредитна банка?

— Откъде знаеш това?

— Оттам, откъдето знам и за антиквариата „Курио“.

— И къде е това?

— Няма да ти кажа. Или поне засега.

— Ерика, това не е игра.

— Знам, че не е игра — разпали се тя. Ивон я изнервяше все повече. — И точно затова засега не смятам да ти казвам.

Ивон объркан се вгледа в нея.

— Добре. Но искам да дойдеш в хотела по най-бързия възможен начин. Не трябва да допускаме статуята отново да изчезне. Кажи им, че парите могат да бъдат преведени по сметка в рамките на двадесет и четири часа.

Ерика кимна и погледна през прозореца. Въпреки че минаваше шест часа, над асфалта трептеше мараня. Самолетът спря и двигателите замлъкнаха. Тя си пое дълбоко дъх и откопча предпазния колан.

Застанал в изгодна позиция до търговския терминал, Калифа наблюдаваше как малкият самолет спря и вратата се отвори. Веднага след като видя Ерика, той се обърна и забърза към колата си, а преди да включи двигателя, още веднъж провери автоматичния пистолет. Убеден, че тази вечер щеше да заслужи хонорара си от двеста долара на ден, той включи на скорост и потегли към Луксор.

В стаята на Ерика в „Уинтър Палас“ Евангелос измъкна изпод мишницата си своята „Берета“ и нежно поглади с пръсти дръжката от слонова кост.

— Веднага го прибери това — сопна му се Стефанос от леглото. — Хващат ме нервите, като те гледам как си играеш с него. Просто се отпусни, за бога. Момичето ще се появи. Всичките й боклуци са тука.

Когато таксито влезе в града, на Ерика й хрумна да се отбие в хотела. Нямаше смисъл да разнася със себе си фотоапарата и втория чифт дрехи. Но все пак, притеснена да не би Лахиб Зайед да затвори магазина, тя реши да отиде направо там, както й беше препоръчал Ивон. Каза на шофьора да спре на единия край на оживената „Шари ел Мунтаза“. Антиквариатът „Курио“ беше на половин пресечка по-нататък.

Ерика бе напрегната. Ивон неволно бе увеличил притесненията й около цялата история. Не можеше да избие от главата си факта, че пред очите й един човек бе убит заради тази статуя. Разумно ли беше да иска да я види? Оказа се, че магазинът е пълен с туристи, затова го подмина, после спря, обърна се и се загледа към входа. Скоро отвътре се изсипа гръмогласна група германци и се присъедини към тълпата, която се разхождаше и пазаруваше в късния следобед. Сега беше моментът. Ерика не се поколеба и се отправи към вратата.

След всичките си притеснения тя с изненада видя, че Лахиб Зайед я посрещна възторжено, а не потайно и заговорнически, дори излезе зад тезгяха, сякаш Ерика бе скъп приятел, когото отдавна не беше виждал.

— Толкова съм щастлив да ви видя отново, мис Барън! Думи не ми стигат да изразя колко съм щастлив да ви видя отново.

Ерика се държеше определено резервирано, но искреността на Лахиб явно бе неподправена и тя му позволи леко да я прегърне.

— Желаете ли един чай?

— Не, благодаря. Щом получих съобщението, дойдох по най-бързия възможен начин.

— Да-а-а — каза той и развълнувано потри длани. — Статуята. Имате голям късмет, защото скоро ще видите един изумителен образец. Статуя на Сети I, висока колкото самата вас — и той затвори едното си око, за да прецени височината й.

— Тук ли е статуята?

— О, не, скъпа моя. Ние ви я показваме без знанието на отдела по антиките. — Той й намигна. — Така че трябва да проявяваме нужната предпазливост. И тъй като образецът е толкова голям и толкова импозантен, ние се страхуваме да го държим тук, в Луксор. Той е на западния бряг, но можем да го доставим, където пожелаят вашите хора.

— Аз как ще го видя?

— Съвсем просто е. Но първо е нужно да разберете, че трябва да сте сама. Не можем да си позволим да показваме такъв образец на много хора. Ако с вас има някой или някой ви следи, отпада възможността да го разгледате. Разбирате ли ме правилно?

— Да.

— Чудесно. Сега трябва да прекосите Нил и да хванете едно такси до село Курна, което се намира…

— Знам къде се намира.

— Още по-добре. — Лахиб се засмя. — В селото има малка джамия.

— Знам я.

— Прекрасно. Значи нямате никакви проблеми. Идете при джамията тази вечер по здрач. Там ще ви чака един продавач, като мен, и той ще ви покаже статуята. Това е всичко.

— Добре — съгласи се Ерика.

— Още нещо. Когато стигнете на западния бряг, най-добре е да наемете такси и да се уговорите да ви чака под селото. Предложете на шофьора една лира отгоре. Иначе после трудно ще намерите кой да ви върне на фериботния кей.