Робин Кук - Сфинкс

Озова се в розова гранитна стая с размери приблизително петнадесет на тридесет фута. Таванът се състоеше от девет хоризонтални каменни колони. В единия ъгъл се виждаше силно повреден саркофаг. В стаята имаше двадесетина души и едва се дишаше.

Ерика отново се опита да си представи по какъв начин построеното можеше да измами грабителите на гробници. Разгледа внимателно блоковете около жлебовете. Може би за това говореше Ненефта, за гранитен блок, с който да се запечата пирамидата. Но такива жлебове и запечатващи блокове бяха използвани в много други пирамиди. А при тези тук не се виждаше нищо необичайно. Освен това те не бяха използвани при Стъпаловидната пирамида, а Ненефта твърдеше, че неговият „път“ е бил използван и в двете.

Въпреки че размерите на стаята на царя бяха приемливи, големината й далеч не бе достатъчна, за да се поберат вътре всички погребални принадлежности на фараон със значимостта на Куфу. Спря се на версията, че може би другите камери и най-вече стаята на царицата, която се намираше точно отдолу, са били използвани за съхранение на фараонските скъпоценности. А може би е била използвана и голямата галерия, въпреки че повечето египтолози смятаха, че голямата галерия е служила за съхранение на каменните блокове, с които са запечатвали възходящия тунел.

Ерика не знаеше как да тълкува думите на Ненефта. Великата пирамида ревностно криеше тайните си. Все повече хора се тълпяха в стаята на царя и тя прецени, че е време да тръгва. Прибра пътеводителя, но реши да огледа саркофага.

Внимателно си проправи път до гранитната кутия. Знаеше, че мненията относно произхода, възрастта и предназначението на саркофага са крайно противоречиви. Беше прекалено малък, за да побере царския ковчег, а голяма част от египтолозите изобщо се съмняваха, че това е саркофаг.

— Мис Барън?

Ерика се обърна, изумена, че чува името си. Огледа хората около себе си. Никой не й обърна внимание. После погледна надолу. Там стоеше десетинагодишно момченце с ангелско личице, много мръсна галабия и й се усмихваше.

— Мис Барън?

— Да — колебливо каза Ерика.

— Трябва да отидете в магазина „Курио“, за да видите статуята. Трябва да отидете днес. Трябва да отидете сама.

Момчето се обърна и изчезна в тълпата.

— Чакай! — извика Ерика. Тя разбута хората и погледна в наклонената голяма галерия. Момчето вече бе изминало три четвърти от дължината. Ерика се спусна след него, но на слизане напречните дървени ребра повече пречеха, отколкото помагаха. А момчето се справи отлично и скоро се скри в изкачващия се коридор.

Ерика спря. Не беше възможно да го настигне. Отново си припомни думите му, обхвана я силна възбуда. Магазинът „Курио“! Хитрината й бе успяла. Беше намерила статуята!

Луксор, 12:00

Лахиб Зайед усети как една ръка го сграбчва и с мощен тласък го изправя на крака. Евангелос стискаше предницата на галабията му в стоманен юмрук.

— Къде е тя? — изръмжа той в уплашеното лице на арабина.

Стефанос Маркулис, облечен в широка риза с отворена яка, остави на тезгяха бронзовата статуетка, която разглеждаше и се обърна към двамата мъже.

— Лахиб, не разбирам защо ни съобщи, че Ерика Барън е идвала в магазина и е питала за статуята, а сега отказваш да ми кажеш къде е.

Лахиб примираше от страх и не можеше да реши кой го ужасява повече — Мохамед или Стефанос. Но когато почувства, че пръстите на Евангелос стягат галабията около врата му, реши, че все пак е по-добре да се подчини и на Стефанос.

— Добре, ще ви кажа.

— Пусни го, Евангелос.

Гъркът отпусна хватката си толкова рязко, не Лахиб загуби равновесие и направи няколко крачки назад.

— Е? — каза Стефанос.

— Не зная къде е в момента, но зная къде е отседнала. Има стая в хотел „Уинтър Палас“. Но, мистър Маркулис, ние ще се погрижим за тази жена, всичко сме приготвили.

— Искам аз лично да се погрижа за нея — каза Стефанос, — за да бъда напълно сигурен. Но не се притеснявай, ще мина да си вземем довиждане. Благодаря за помощта.

Стефанос махна на Евангелос и двамата излязоха от магазина. Лахиб не помръдна. После се спусна към вратата и не ги изпусна от очи, докато изчезнаха в тълпата.

— В Луксор ще се случат големи неприятности — каза той на сина си. — Още този следобед ще вземеш майка си и сестра си и ще заминеш за Асуан. Веднага щом американката се появи, аз ще й предам съобщението и ще дойда при вас. Тръгвай веднага.

Стефанос Маркулис нареди на Евангелос да го чака във външното фоайе на хотела, а сам той се приближи до рецепцията.