Робин Кук - Сфинкс

— Повече ме интересува авторитетът на съпруга ми. Освен това, когато аз умра, ще изчезне и фамилията. Имахме двама сина, но и двамата загинаха във войните.

— Съпругът ти взе ли нещо друго от гробницата на Тутанкамон? — попита Ерика.

— О, не!

— Добре — каза тя. — Ще преведа папируса и ще ти кажа какво означава, за да решиш какво да правиш с него. Няма да казвам нищо на властите. Но засега не го показвай на никой друг. — Ерика вече ревнуваше откритието си.

Излезе от къщата на Айда Раман и се замисли за най-приемливия начин да се добере до хотела. Мисълта да извърви петте мили до фериботния кей в непоносимата жега никак не й се нравеше, затова реши да рискува и да поеме по пътечката зад къщата на Айда Раман и да се опита да стигне до Долината на царете, откъдето можеше да вземе такси. Въпреки топлината и изтощителното изкачване до билото, гледката й се стори изумителна. Село Курна се простираше точно под нея. Отвъд него се извисяваха строгите развалини на храма на царица Хатшепсут, сгушени в полите на планината. Тя продължи към билото и погледна надолу. Цялата зелена долина се простираше в краката й, а Нил, подобно на гигантска сребърна змия, се промъкваше през нея. Ерика заслони очите си и се обърна на запад. Право напред бе Долината на царете. А след нея се виждаха ръждивочервените върхове на Тебеските планини, които се предаваха в плен на могъщата Сахара. Обзе я чувство на унищожителна самота.

Спускането в Долината почти не я затрудни, въпреки че трябваше да бъде особено внимателна в ронливите или по-стръмни участъци от пътеката. Когато най-сетне пристигна, я мъчеше нечовешка жажда. Въпреки желанието си да се върне в хотела и да се заеме с превода на папируса, тя се запъти към заведението. Изкачи се по стълбите. Естествено, мислеше си за Саруат Раман.

Историята бе наистина удивителна. Арабинът бе откраднал папируса, защото се е страхувал, че в него може да се крие древно проклятие. Страхувал се е да не би проклятието да спре разкопките.

Ерика си взе пепси-кола и седна на верандата. Разгледа заведението. Беше изградено от местна скала. Удиви се на майсторството на Раман. Как й се искаше да се срещне с този човек! Имаше един конкретен въпрос, който много би желала да му зададе. А именно, защо Раман не е намерил начин да върне папируса, след като се е уверил, че не е проклятие. Очевидно не е искал да го продава. Единственото приемливо обяснение бе, че се е страхувал от евентуалните последствия. Отпи голяма глътка от пепсито и измъкна една от безценните фотографии на папируса. Съдейки по всичко, трябваше да се чете по обичайния начин, от долния десен ъгъл нагоре. В самото начало се натъкна на едно лично име и едва повярва на очите си. Бавно го произнесе на глас: „Ненефта“… Боже мой!

Забеляза, че група туристи се качват в един автобус и моментално се втурна към тях.

Луксор, 18:15

Изправена до парапета на балкона, Ерика протегна ръце над главата си и облекчено въздъхна. Беше привършила превода. Не беше труден, макар че самата тя не беше напълно сигурна дали е разбрала точното му значение.

Зарея поглед към Нил и видя голям и луксозен кораб. След времето, прекарано в занимания с античния текст, този съвременен кораб й се стори съвсем не на мястото си.

Влезе в стаята, приближи се до масичката със стъкления плот, на която беше работила, и препрочете текста:

„Аз, Ненефта, главен архитект на служба при Бога сред смъртните (вечно да е добруването му), фараона и царя на двете ни земи, великия Сети I, най-смирено признавам, че се осмелих да наруша вечния покой на невръстния цар Тутанкамон, отреден му между тези тленни стени, като за повод ми послужиха следните намерения, предназначени да останат до края на вечността. Неизразимото светотатство, състоящо се в опит за грабеж на гробницата на фараон Тутанкамон, извършен от каменоделеца Емени, който бе справедливо възмезден чрез набиване на кол и чийто останки бяха пръснати в западната пустиня на волята на чакалите, послужи на една благородна цел. Каменоделецът Емени просветли ума ми за това какви пътеки следват алчните и безчестните. Ето как аз, главният архитект, вече зная как да осигуря вечния покой на Бога сред смъртните (вечно да е добруването му), фараона и царя на двете ни земи, великия Сети I. Имхотеп, архитектът на Бога сред смъртните Зосер и строител на Стъпаловидната пирамида и Неферхотеп, архитект на Бога сред смъртните Куфу и строител на Великата пирамида, използваха този принцип в паметниците си, но без да вложат достатъчно разбиране.