Робин Кук - Сфинкс

В резултат на това вечният покой на Бога сред смъртните Зосер и Бога сред смъртните Куфу бе смутен още при първото затъмнение. Но аз, Ненефта, главният архитект, познавам пътищата и алчността на грабителя на гробници. Тъй че необходимото е извършено и гробницата на невръстния цар фараон Тутанкамон се запечатва в този ден.

Година десета от възкачването на престола на сина на Ре, фараон Сети I, месец втори от сезона на Растежа, ден дванадесети.“

Ерика остави листа на масата. Най-големи затруднения й бе създала думата „път“. Съдейки от йероглифните символи, тя би могла да се преведе като „начин“, „метод“, или дори „трик“, но сякаш най-удачен бе буквалният превод. И въпреки това значението на текста й убягваше.

Преводът на папируса я изпълни със задоволство от добре свършената работа. Освен това успя да си представи живота в древния Египет и дори се поусмихна на арогантността на Ненефта. Въпреки твърденията му, че познавал алчността и „пътищата“ на грабителите на гробници, изумителната гробница на Сети I е била опустошена, преди да са изтекли и сто години от затварянето й, докато скромната гробница на Тутанкамон е оцеляла необезпокоявана близо три хиляди години.

Ерика отново взе листа и препрочете пасажа за Зосер и Куфу. Изведнъж съжали, че не бе посетила Великата пирамида. От друга страна пък, това че не пренебрегва обичайната туристическа практика моментално да се устреми към пирамидите в Гиза, й носеше изтънчено удоволствие. Сега съжаляваше за това. Как ли Неферхотеп е използвал този „път“ при строителството на Великата пирамида, но без да прояви достатъчно разбиране? Тя зарея поглед към далечните планини. След всички мистерии, приписани на формата и размерите на Великата пирамида, Ерика бе разкрила още една, и то много по-стара. Дори и по времето на Ненефта Великата пирамида е била древна. Всъщност, помисли си тя, Ненефта едва ли е знаел за нея много повече, отколкото самите ние. Реши да я посети. Може би, ако застане в сянката й или се разходи из глъбините й, ще разбере какво е искал да каже Ненефта с думата „път“.

Погледна часовника си. Спокойно можеше да си запази място във влака за Кайро. С трескаво вълнение напъха в сака фотоапарата, пътеводителя на Бедекер, прожектора, дънките и един чист пуловер.

Преди да излезе, тя се обади на Ахмед и му каза, че заминава за Кайро за един-два дни, защото изведнъж я е обзело неутолимото желание да види Великата пирамида на Куфу.

Ахмед веднага стана подозрителен.

— Има толкова много забележителности тук, в Луксор. Пирамидата не може ли да почака?

— Не. Внезапно ми се наложи да я видя.

— А ще се видиш ли с Ивон дьо Марго?

— Възможно е — уклончиво каза тя. Чудеше се възможно ли е Ахмед да ревнува. — Да му предам ли нещо от теб? — подразни го тя.

— Не, разбира се. Дори не споменавай името ми. Обади ми се, когато се върнеш — и той затвори, преди тя да успее да се сбогува.

В момента, в който Ерика се качи във влака за Кайро Лахиб Зайед влезе в хотел „Уинтър Палас“. Той имаше поверителна информация за Ерика, която гласеше, че на следващата вечер ще могат да й покажат статуя на Сети I, стига тя да се съгласи да приеме определени условия. Но Ерика не беше в стаята си и той реши да я потърси по-късно, защото се страхуваше дори да си представи какво ще направи Мохамед, ако той не успее да й предаде съобщението.

След като влакът отпътува, Калифа влезе в централната пощенска станция и изпрати телеграма на Ивон дьо Марго. Добави, че държанието й е било доста странно и че очаква по-нататъшни инструкции в хотел „Савоя“.

Кайро, 7:30

Музейният комплекс в Гиза отваряше в осем. На Ерика й оставаха тридесет свободни минути, така че влезе в хотел „Мена Хаус“ за повторна закуска. Тъмнокоса сервитьорка я отведе до една маса на терасата. Ерика си поръча кафе и пъпеш. Освен нея имаше още неколцина посетители, в басейна нямаше никой. Точно пред нея, над редицата от палмови и евкалиптови дръвчета, се виждаше Великата пирамида на Куфу. Имаше нещо от природните стихии, вложено в този триъгълен силует, устремил се в небесата.

Тъй като от дете й бяха разказвали за Великата пирамида, тя се бе приготвила да изпита известно разочарование, когато най-после се изправи пред нея. Но действителността беше съвсем различна. Тя вече беше изумена от величието и симетрията на пирамидата. Впечатляваше я не толкова размерът, макар че и той имаше определена роля, колкото опитът на човека ръка да остави отпечатък върху безпаметния ход на времето.