Робин Кук - Сфинкс

Въпреки че старецът не се беше обърнал, той явно усети присъствието й, защото не след дълго се наведе, целуна страницата, която четеше, изправи се и се обърна към нея. Тя не знаеше как да поздрави ислямски свещенослужител, затова реши да импровизира. Леко се поклони с глава и каза:

— Искам да ви попитам за един човек, един стар човек.

Имамът се вгледа в Ерика с тъмните си, хлътнали очи, после й махна с ръка да го последва. Прекосиха двора и влязоха през вратата, която тя вече беше видяла. Озоваха се в строго подредена малка стаичка, със сламеник в единия ъгъл и малка масичка в другия. Той посочи на Ерика единия стол и сам седна на другия.

— Защо се интересувате от жител на Курна? Ние тук сме особено подозрителни към всякакви непознати.

— Аз съм египтолог и искам да установя дали един от слугите на Хауърд Картър е още жив. Името му е Саруат Раман. Живеел е в Курна.

— Да, зная — каза имамът.

В Ерика проблесна слаба надежда. Но не за дълго.

— Умря преди около двадесет години. Бе един от най-преданите верноподаници. Килимите в тази джамия са свидетелство за неговата щедрост.

— Разбирам — промълви Ерика с явно разочарование и се изправи. — Е, просто ми хрумна да проверя. Благодаря ви за помощта.

— Беше добър човек — каза имамът.

Ерика кимна и излезе на ослепителното слънце, като вече се чудеше как ще намери такси до пристанището на ферибота. Но малко преди да излезе от двора, имамът я повика.

Ерика се обърна. Той стоеше на прага на стаята си.

— Вдовицата на Раман още е жива. Искаш ли да говориш с нея?

— А тя ще се съгласи ли да говори с мен?

— Със сигурност — отвърна имамът. — Тя работеше като слугиня при Картър и говори английски по-добре от мен.

Ерика последва имама по хълма, недоумявайки как може да носи толкова дебели дрехи в тази непосилна горещина. Въпреки че бе съвсем леко облечена, гърбът й целият бе потен. Имамът я отведе до една белосана къщичка, разположена малко по-високо от останалите в югозападната част на селището. Веднага след къщурката се извисяваха страховити скали. От дясната страна Ерика видя началото на една пътечка, която несъмнено водеше към Долината на царете.

Фасадата на къщата бе изрисувана с избелели детински рисунки на железопътни вагони, лодки и камили.

— Раман увековечи пътешествието си до Мека — обясни имамът и почука на вратата.

В двора до къщата се виждаше една от странните платформи. Ерика попита имама за какво служи.

— През летните месеци понякога хората спят навън. Използват платформите, за да се предпазват от кобри и скорпиони.

Ерика усети как цялата й кожа настръхва.

В този миг вратата се отвори и на прага се показа стара жена. Позна имама и се усмихна. Заговориха на арабски. Когато приключиха, тя обърна силно набръчканото си лице към Ерика.

— Добре дошла — каза тя със силен британски акцент и широко разтвори вратата пред Ерика.

Имамът се извини и си тръгна.

Също както малката джамия, къщата бе изненадващо прохладна. Въпреки грубоватия външен вид обзавеждането вътре бе много приятно. Имаше дъсчен под, покрит с ярък ориенталски килим. Мебелите бяха прости, но добре изработени, стените — измазани и боядисани. На три от тях бяха окачени многобройни фотографии в рамки. На четвъртата висеше лопата с дълга дръжка и гравирано острие.

Старицата се представи като Айда Раман. Тя гордо заяви на Ерика, че през април ще навърши осемдесет години. С истинско арабско гостоприемство тя поднесе на Ерика охладена плодова напитка и я увери, че е приготвена с преварена вода, така че няма защо да се притеснява за бактерии.

Ерика хареса жената от пръв поглед. Имаше рядка, тъмна коса, сресана назад, за да открива облото лице и бе облечена в приятна широка памучна рокля, щампована с весели ярки фигурки. На лявата си китка носеше оранжева пластмасова гривна.

Ерика обясни, че е египтолог и Айда с явно удоволствие заразказва за Хауърд Картър. Спомни си как го е обожавала, въпреки че бил малко странен и самотен. Спомни си колко много е обичал канарчето си и колко се разстроил, когато било изядено от кобра.

Ерика седеше и отпиваше от чашата, омагьосана от разказа. Беше очевидно, че Айда се радва на срещата им не по-малко от самата нея.

— Спомняш ли си деня, в който откриха гробницата на Тутанкамон?

— О, да — каза Айда. — Това бе най-прекрасният ден. Съпругът ми стана щастлив човек. Съвсем скоро след това Картър се съгласи да помогне на Саруат да получи правото да търгува в Долината. Съпругът ми бе предвидил, че съвсем скоро милиони туристи ще се стекат да видят гробницата, която откри Хауърд Картър. И се оказа прав. Той още помагаше за гробницата, но вече хвърляше основните си усилия в строежа на заведението. Всъщност той го построи съвсем сам, с двете си ръце, въпреки че трябваше да работи само нощем.