Робин Кук - Сфинкс

Ахмед усети напрежението й и попита:

— Какво има?

— О, нищо — каза тя и сякаш се събуди от хипнотичен сеанс. — Абсолютно нищо.

Но бе силно обезпокоена. Това, че е с Ахмед и въпреки това я следяха, недвусмислено говореше, че мъжът не е на държавна служба. Кой бе той?

Луксор, 8:15

От малката джамия до храма на Луксор се понесе гласът на ходжата за утринна молитва и Ерика се събуди. Беше сънувала, че невидимо ужасно създание я преследва, а тя все по-трудно се движи. Когато се събуди, видя, че завивките са увити около краката й.

Измъкна се от леглото и отвори прозорците, за да нахлуе свежият утринен въздух. Подложи лице на хладния вятър и забрави кошмара. Взе един бърз душ. Неизвестно защо бяха спрели топлата вода и накрая тя буквално трепереше от студ.

След закуската напусна хотела и тръгна да търси антиквариата „Курио“. Беше взела сака си с прожектора, фотоапарата и пътеводителите. Беше обула и удобни сиви панталони, купени в Кайро, след като скъса първите в Серапеума.

Тръгна по „Шари Луканда“ и се опита да запомни имената на магазините, които вече бе посетила. Антиквариатът „Курио“ не беше сред тях. Един от продавачите, когото си спомняше от предишното посещение, й каза, че „Курио“ се намира на „Шари ел Мунтаза“, близо до хотел „Савой“. Ерика лесно го намери. До него имаше магазин, чиято витрина бе грубо закована с дъски. Въпреки че не можа да разчете цялата фирма, тя разпозна името Хамди и разбра за какво става въпрос.

Здраво стисна сака си и пристъпи в „Курио“. Стоката бе добре подбрана, макар че при по-внимателния оглед повечето образци се оказаха фалшификати. В магазина имаше двойка французи, които ожесточено се пазаряха за една малка бронзова статуетка.

Най-интересното, което Ерика видя, бе черната погребална статуетка с изящно изрисувано лице. Основата й липсваше, така че статуетката бе подпряна в ъгъла на лавицата. След като французите си тръгнаха, без да купят бронзовия фалшификат, собственикът приближи Ерика. Беше солиден на вид арабин с посребряла коса и строг мустак.

— Аз съм Лахиб Зайед. С какво мога да ви помогна? — каза той, като премина от френски на английски.

Ерика се учуди как ли е успял да познае откъде е.

— Да — каза тя. — Искам да разгледам онази статуетка на Озирис.

— Да, разбира се. Един от най-добрите ми образци. От благородническите гробници.

Той нежно взе фигурката с върховете на пръстите си. Докато беше с гръб към нея, Ерика наплюнчи пръста си. Когато й подаде статуетката, тя беше готова.

— Бъдете много внимателна. Изключително крехка е.

Тя кимна и отри пръст напред-назад. Погледна го. Беше чист. Пигментът бе стабилен. Тя се вгледа по-внимателно в резбата и в начина, по който бяха нанесени линиите на лицето. По това най-добре се познаваше автентичността. След малко със задоволство установи, че статуетката е оригинална.

— Новото царство — каза Зайед и я задържа на разстояние от Ерика, за да й се полюбува. — Рядко получавам толкова добри образци, най-много един-два пъти в годината.

— Колко струва?

— Петдесет лири. По принцип бих поискал повече, но вие сте толкова красива.

Ерика се усмихна.

— Ще ви дам четиридесет — каза тя, защото добре знаеше, че той далеч не очаква да получи началната цена. Знаеше също, че такива разходи не са й по джоба, но реши да се покаже като сериозен купувач. Освен това статуетката й харесваше. Дори и впоследствие да се окажеше, че е добре изработен фалшификат, тя бе красива и си заслужаваше.

Привършиха пазарлъка на четиридесет и една лири.

— Всъщност аз дойдох в Египет като представител на голяма група — каза тя. — Желая да закупя нещо много специално. Имате ли какво да ми предложите?

— Имам неща, които биха могли да ви харесат. Мога да ви ги покажа на някое по-подходящо място. Какво ще кажете за един ментов чай?

Ерика потръпна от вълнение, когато пристъпи в задната част на антиквариата „Курио“. С усилие на волята тя потисна спомена за разрязаното гърло на Абдул Хамди. За щастие антиквариатът „Курио“ имаше друго разпределение на помещенията и от задната част на магазина се излизаше на един огрян от слънцето вътрешен двор. Не се чувстваше затворена както в „Антика Абдул“.

Зайед повика сина си, тъмнокос и строен бащичко, и му нареди да поръча ментов чай за гостенката им. После Зайед се отпусна в стола си и зададе на Ерика обичайните въпроси: харесва ли й Луксор, била ли е в Карнак, как й се е сторила Долината на царете. Каза й колко много обичал американците. Стрували му се много приятелски настроени.