Робин Кук - Сфинкс

Лахиб Зайед още веднъж се огледа, за да се увери, че никой не го е видял, докато влиза в белосания коридор. Той припряно приближи тежката дървена врата и почука. Беше сигурен, че Мохамед Абдула е вкъщи. Беше време за обед, а Мохамед винаги дремваше подир обед. Лахиб отново почука. Страхуваше се да не го види някой непознат, преди да е успял да се скрие зад дървената врата. Открехна се малка шпионка и едно зачервено от съня око го изгледа. После резето се вдигна и вратата се отвори. Лахиб прекрачи прага и вратата се затвори.

Мохамед Абдула бе облечен в омачкана роба. Беше едър мъж с тежки, плътни черти. Ноздрите му бяха тънки и високо извити.

— Казах ти никога да не стъпваш в тази къща. Надявам се, че имаш основателна причина, за да поемаш такъв риск.

Преди да заговори, Лахиб официално поздрави Мохамед.

— Нямаше да дойда, ако не беше толкова важно. Ерика Барън, американката, тази сутрин дойде в антиквариата „Курио“ и каза, че представлява група купувачи. Много е опасна. Познава антиките и дори си купи една статуетка. После попита специално за статуята на Сети I.

— Сама ли беше? — попита Мохамед.

— Мисля, че да.

— И попита специално за статуята на Сети I?

— Именно.

— Е, при това положение просто нямаме избор. Аз ще подготвя всичко. А ти й кажи, че може да види статуята утре вечер при условие, че е сама и не я следят. Кажи й да дойде до джамията в Курна по здрач. Трябваше по-рано да се отървем от нея, както вече ви казах.

Лахиб изчака, за да види дали Мохамед е свършил, и едва след това проговори.

— Освен това изпратих Фати да се свърже със Стефанос Маркулис и да му съобщи новината.

Ръката на Мохамед полетя като нападаща змия и удари слепоочието на Лахиб.

— Кара! Как смееш да си позволяваш да съобщаваш на Стефанос през главата ми.

Лахиб се сви в очакване на нов удар.

— Помоли ме да му съобщя, ако жената се появи. Той е също толкова заинтересуван, колкото и ние.

— Ти не си подчинен на Стефанос! — изрева Мохамед. — Ти си подчинен на мен! Това трябва да ти е ясно. А сега изчезвай оттук и прави каквото ти е наредено! Трябва да оправим тази работа с американката.

Некрополисът на Луксор

Село Курна, 14:15

Полицаят се оказа прав. Курна далеч не бе приветливо място. Докато изкачваше хълмчето между асфалтовия път и селото, Ерика не изпита чувството, че е добре дошла. Срещна няколко души, но те без изключение я зяпаха с неприкрита неприязън и се отдръпваха назад в сенките. Дори кучетата бяха мършави и зли.

Неприятните й предчувствия се засилиха още в таксито, когато шофьорът отказа да я откара до Курна, камо ли до Долината на царете или някое друго, по-отдалечено място. Беше я оставил в основата на един хълм с оправданието, че колата му не може да се изкачи до самото село.

Беше адска горещина. Египетското слънце безпощадно изливаше огнените си лъчи, нажежаваше скалите и ослепително се отразяваше от светлопясъчната на цвят земя. Нито едно стръкче трева, нито един плевел не бяха устояли на кошмарната жега. И въпреки това жителите на Курна отказваха да се преместят. Искаха да живеят тъй, както техните бащи и деди бяха живели в продължение на векове. Хрумна й, че ако Данте бе видял Курна, със сигурност щеше да го включи в кръговете на ада.

Къщите, изградени от кирпич, или бяха изгубили естествения си цвят, или бяха варосани. Докато се изкачваше по хълма, Ерика забеляза няколко неравни отвора в скалите над къщите. Това бяха входовете на древните гробници. Част от къщите имаха дворове и насред тях бяха издигнати странни съоръжения. Нещо като платформи, дълги около шест фута и поставени на около четири фута от земята върху тесни колони. Бяха изработени от изсушена кал и слама, подобни на кирпича. Ерика нямаше представа за какво служеха.

Джамията представляваше едноетажна белосана сграда с ниско минаре. Ерика я беше забелязала още първия път, когато видя Курна. Също като останалите постройки в селото, и джамията бе от кирпич и Ерика се чудеше дали един хубав дъжд няма да отнесе цялото селище подобно на пясъчен замък. Мина през ниска дъсчена врата и се озова в тесен двор. На отсрещния му край имаше къса покрита галерия, крепена от три колони. Отдясно се виждаше обикновена дъсчена врата.

Ерика изчака на входа на джамията, докато очите й привикнат с полумрака. Отвътре стените бяха варосани и изрисувани със сложни геометрични фигури. Подът бе покрит с пищни ориенталски килими. Пред нишата, насочена към Мека, бе коленичил брадат старец, облечен в широка черна дреха. Докато нареждаше молитвата си, ръцете му с отворени длани бяха долепени до бузите.