Робин Кук - Сфинкс

Ерика изчака малко и попита:

— Спомняш ли си всичко, което се случи в деня, в който отвориха гробницата?

— Разбира се — каза Айда, леко изненадана от прекъсването.

— Съпругът ти спомена ли нещо за някакъв папирус?

Очите на старицата моментално се замъглиха. Устните й замърдаха, но не се чу звук. Ерика тръпнеше в очакване. Затаи дъх, изумена от странната й реакция.

— Ти от правителството ли си? — най-после проговори Айда.

— Не — отговори Ерика.

— Тогава защо ми задаваш такъв въпрос? Всички знаят какво бе намерено. Има сума ти книги.

Ерика остави чашата си на масичката и разказа за необичайното несъответствие между писмото на Карнарвън до лорд Уолис Бадж и факта, че в записките на Картър никъде не се споменава папирус. После отново я увери, че не е от правителството. Изтъкна, че интересът й е чисто академичен.

— Не — каза Айда след дълга и неприятна пауза. — Нямаше никакъв папирус. Съпругът ми никога не би взел някакъв папирус от гробницата.

— Айда — меко започна Ерика, — никога не съм твърдяла, че съпругът ти е взел папирус.

— Каза. Каза, че съпругът ми…

— Не, просто попитах дали е чул да се споменава нещо за папирус. Аз не го обвинявам.

— Съпругът ми беше добър човек. Радваше се на добро име.

— Убедена съм в това. Картър е бил изключително взискателен и претенциозен. Съпругът ти явно е бил най-добрият. Никой не заплашва да омърси доброто име на съпруга ти.

Последва още една дълга и неприятна пауза. Най-после Айда се обърна към Ерика.

— Съпругът ми умря преди повече от двадесет години. Заръча ми никога и никому да не казвам за папируса. Не съм казала дори и след смъртта му. Но и никой не ми го е споменавал досега. Затова толкова много се изненадах, когато ме попита. Даже сега, като ти казах, малко ми олекна. Нали няма да ме издадеш на властите?

— Няма — каза Ерика. — Но ако не искаш, не ми разказвай. Значи е имало папирус и мъжът ти го е взел от гробницата?

— Да — каза Айда, — преди много години.

Сега вече Ерика можеше да си представи какво се бе случило. Раман бе взел папируса и го бе продал. Едва ли можеше да го проследи.

— Как е взел папируса от гробницата?

— Каза ми, че го е взел още първия ден, като са влезли в гробницата. Всички били много развълнувани. Той помислил, че това е някакво проклятие и се уплашил, че ако някой разбере, ще прекъснат работата. Лорд Карнарвън много се интересувал от окултните науки.

Ерика се опита да възстанови събитията от онзи трескав ден. Картър, в стремежа си да провери дали вратата на погребалната камера е непокътната, първоначално не е обърнал внимание на папируса, а останалите са били заслепени от блясъка на съкровищата.

— И папирусът проклятие ли беше?

— Не. Съпругът ми така каза. Но не го е показвал на египтолозите. Вместо това го преписваше на части, които даваше на експерти да преведат. Накрая събра полученото. Но каза, че не било проклятие.

— А спомена ли какво е?

— Не, каза само, че било написано по времето на фараоните от някакъв умен мъж, който искал да увековечи как Тутанкамон помогнал на Сети I.

Сърцето на Ерика замря. Папирусът свързваше имената на Тутанкамон и Сети I, също както надписът върху статуята.

— Имаш ли представа какво стана с папируса? Съпругът ти продаде ли го?

— Не, не го продаде. Той е тук.

Ерика пребледня. Докато седеше като вцепенена, Айда се приближи до лопатата, окачена на стената.

— Хауърд Картър подари тази лопата на съпруга ми — продължи тя и измъкна дървената дръжка от металното острие. Накрая на дръжката имаше таен отвор. — Този папирус не е бил докосван от човешка ръка повече от петдесет години — обясняваше тя, докато се опитваше да измъкне шумолящия документ. Разгъна го на масата и го затисна с двете части на лопатата.

Ерика бавно се изправи на крака и впи поглед в йероглифния текст. Представляваше официален документ с държавни печати. Веднага разпозна именните знаци на Тутанкамон и Сети I.

— Може ли да го снимам? — попита тя, като едва смееше да си поеме дъх.

— Стига да не се опетни доброто име на съпруга ми.

— Обещавам — каза Ерика и припряно извади фотоапарата. — Няма да предприемам нищо без твоето разрешение. — Направи няколко снимки и ги разгледа внимателно, за да се увери, че са достатъчно ясни и може да се работи по тях. — Благодаря ти — каза тя, когато свърши. — А сега хайде да върнем папируса на мястото му, но много внимателно. Това може да се окаже много ценно и да прослави името Раман.