Робин Кук - Сфинкс

„И много лековерни“ — добави Ерика наум.

Чаят пристигна и домакинът й показа интересни образци, сред които неколцина бронзови фигурки, една доста очукана, но що-годе запазена глава на Аменхотеп III, както и няколко дървени статуетки. Най-красива беше статуетката на млада жена с ред йероглифи по дрехата и с лице, пред което сякаш и самата вечност беше безсилна. Цената й бе четиристотин лири. След като внимателно я разгледа, Ерика реши, че е автентична.

— Интересувам се от дървената статуетка и може би от каменната глава — рече Ерика с делови тон.

Зайед развълнувано потри длани.

— Ще се посъветвам с хората, които представлявам — каза тя, — но има един образец, за който специално ми е поръчано да го купя, в случай че го видя.

— И кой е той?

— Преди около година един човек в Хюстън купи статуя на Сети I в естествени размери. До моите клиенти е достигнала информация, че е била открита подобна статуя.

— Нямам нищо подобно — с равен глас каза Зайед.

— Е, ако случайно чуете нещо за подобен екземпляр, аз съм отседнала в хотел „Уинтър Палас“. — Ерика написа името си на малък лист хартия и му го подаде.

— А тези?

— Както вече ви казах, ще вляза във връзка с клиентите си. Дървената статуетка ми харесва, но трябва да я проверя още веднъж.

Ерика си взе покупката, увита в арабски вестник и мина в предната част на магазина. Беше уверена, че прекрасно е изиграла ролята си. Докато излизаше, забеляза, че синът на домакина се пазари с някакъв мъж. Беше арабинът, който я следеше. Без да забавя крачка и без да го поглежда, тя излезе, но по гърба й преминаха ледени тръпки.

Веднага след като синът му привърши с клиента, Лахиб Зайед затвори входната врата и я залости.

— Ела отзад — изръмжа той на сина си. — Това беше жената, за която оня ден ни предупреди Стефанос Маркулис — каза той, след като се усамотиха в задната част на магазина. Той бе затворил дори дървената врата към двора. — Върви в пощата, обади се на Маркулис и му кажи, че американката е питала специално за статуята на Сети. А аз ще отида да предупредя Мохамед.

— А какво ще стане с жената?

— Много ясно какво ще стане. Напомня ми за онова момче от Йейл преди две години.

— И с нея ли ще се случи същото?

— Без съмнение.

Хаосът в административната сграда на Луксор ужаси Ерика. Някои от посетителите чакаха толкова отдавна, че вече спяха по пода. В ъгъла на залата се бе настанило едно семейство, което изглеждаше така, сякаш живее там. Зад гишетата служителите не обръщаха никакво внимание на тълпата и сладко си приказваха. Върху бюрата се извисяваха купчини попълнени формуляри, които очакваха нечий подпис. Беше кошмарно.

Когато най-сетне успя да намери някой, който да говори английски, тя разбра, че Луксор дори не е административен център. Местната „Мухафаза“ се намирала в Асуан и всички резултати от преброяването били там. Ерика каза на жената, че иска да открие един човек, който преди петдесет години е живял на западния бряг. Жената я погледна и отговори, че това е абсолютно невъзможно, но все пак да провери в полицията.

С полицаите се разбра много по-лесно. Те поне се държаха приятелски и й обръщаха внимание. Всъщност, докато стигне до гишето, повечето от тях вече бяха впили погледи в нея. Всички табели бяха на арабски, така че тя просто застана пред гишето, където никой не чакаше. Симпатичен млад полицай в бяла униформа я попита с какво да й бъде полезен. Но за късмет не говореше английски. Сравнително бързо намери един от туристическата полиция, с когото най-сетне успя да се разбере.

— Кажете — усмихна й се той.

— Опитвам се да открия дали един от слугите на Хауърд Картър, на име Саруат Раман, е още жив. Живеел е на западния бряг.

— Какво!? — невярващо попита полицаят и се разсмя. — Какво ли не са ме молили, но това определено надхвърля всичко. Да не би да говорите за Хауърд Картър, който откри гробницата на Тутанкамон?

— Същия.

— Но оттогава са минали над петдесет години.

— Това ми е ясно — каза Ерика. — Искам да разбера дали още е жив.

— Мадам — започна полицаят, — никой не знае със сигурност колко души живеят на западния бряг, да не говорим за това как може да се открие дадено семейство. Но ще ви кажа какво бих направил на ваше място. Идете на западния бряг и посетете малката джамия в село Курна. Имамът е много стар и говори английски. Възможно е той да ви помогне. Макар че се съмнявам. Правителството отдавна се опитва да премести селото, за да не живеят тези хора в древните гробници. Но последваха поредица конфликти и в момента отношенията не са блестящи. Жителите съвсем не са приятелски настроени към външни хора. Така че бъдете внимателна.