Робин Кук - Сфинкс

— Много се притесних — обясни й Ахмед, — особено когато в хотела казаха, че не са те виждали.

— Отидох в Кайро за една вечер. Ивон дьо Марго ме заведе със самолета си.

— Разбирам — отвърна Ахмед.

После настъпи мълчание. Ерика си спомни, че от самото начало той имаше подчертано отрицателно отношение към Ивон.

— Е — продължи Ахмед най-накрая, — обадих се, за да те попитам дали имаш нещо против тази вечер да посетим храма на Карнак. Има пълнолуние и той ще е отворен до полунощ. Заслужава си да се види.

— С удоволствие — каза Ерика.

Уговориха се Ахмед да я вземе в девет часа. Щяха да посетят храма на Карнак, а после да вечерят. Ахмед спомена някакъв свой приятел, който имал малък ресторант край Нил. Увери я, че ще й хареса, и с това разговорът приключи.

Ерика облече кафявата си рокля с широка яка. Силният тен и светлите кичури в косата й я правеха привлекателна и женствена. Поръча си чаша вино в стаята и седна на балкона с пътеводителя на Бедекер в едната ръка и с откъснатата корица в другата.

Името, което Абдул Хамди внимателно бе изписал на вътрешната страна на корицата, бе „Назиф Малмуд“. Не можеше и дума да става за съвпадение. Защо тогава Малмуд я бе излъгал? Тя взе книгата и внимателно я разгледа. Страниците й бяха съшити, а не само залепени. Имаше много схеми и чертежи на различните паметници. Прелистваше страниците, като често спираше, за да разгледа някоя илюстрация или да прочете кратък откъс. Имаше също така няколко сгъваеми карти: една на Египет, една на Сакра и една на некрополиса на Луксор. Тя внимателно ги разгледа подред.

Когато не успя да сгъне картата на Луксор от първия път, забеляза, че хартията е някак си по-различна от тази на другите две карти. Вгледа се по-внимателно и забеляза, че това са два листа, слепени един за друг. Вдигна книгата срещу светлината на залязващото слънце. За гърба на картата на некрополиса на Луксор бе залепен някакъв документ.

Върна се в стаята, затвори една от балконските врати и разстла картата по стъклото, така че слънчевата светлина да минава през нея. Успя да разчете писмото. Буквите бяха малки и бледи, но бяха четливи и на английски. Беше адресирано до Назиф Малмуд:

„Скъпи мистър Малмуд,

Синът ми пише това писмо под моя диктовка. Аз не мога да пиша. Стар човек съм, така че, ако прочетете писмото, не жалете злата ми съдба. Използвайте приложената информация срещу тези, които предпочетоха да ме накарат да замлъкна завинаги, вместо да платят. Пътят, по който през последните години най-ценните съкровища напускат нашата страна е следният (аз бях нает от чуждестранен агент, чието име ще запазя в тайна, за да разработя този път с цел самият той да получи част от тези съкровища): Веднага след като се появи ценен образец, Лахиб Зайед и синът му Фати от антиквариата «Курио» изпращат снимки на перспективни купувачи. Тези, които проявят интерес, пристигат в Луксор и лично оглеждат образците. След като се уговори сделката, купувачът превежда сумата на сметка в Цюрихската кредитна банка. След това образецът с малка лодка или корабче се отправя на север и се доставя в офиса на «Игиън Холидейз» в Кайро със собственик Стефанос Маркулис. Там антиките се поставят в багажа на нищо неподозиращи туристически групи (големите образци се разглобяват) и така се транспортират до Атина със самолети на югославските авиолинии. Срещу подкуп служителите от авиолиниите оставят определена част от багажа да продължи за Белград и Любляна. Оттам образците пътуват до Швейцария. Отскоро е в експлоатация и нов маршрут през Александрия. Фирмата за износ на памук «Фючъз» със собственик Зайед опакова антики в бали памук и ги изпраща в галерията «Пиерс Фуав» в Марсилия. До момента на написването на това писмо този маршрут не е проверен.“

Ерика сгъна картата в пътеводителя. Несъмнено статуята на Сети, купена от Джефри Райс, е минала през атинския канал, точно както сама бе предположила след срещата си със Стефанос Маркулис. Беше хитро измислено, защото багажът на туристическите групи никога не е подлаган на същата внимателна проверка, както багажът на индивидуалните туристи. Кой би предположил, че някаква 63-годишна бабичка от Жоале ще изнася в розовия си куфар безценни египетски антики?

Ерика излезе на балкона и се облегна на парапета. Слънцето се бе спуснало зад далечните планини. Не знаеше какво да предприеме. Помисли да даде книгата на Ахмед или на Ивон. Дори по-добре на Ахмед. Но после реши да изчака и да направи това непосредствено преди да замине от Египет. Така щеше да е най-безопасно за нея. Разкриването на каналите за нелегална търговия беше важно, но Ерика също така се интересуваше и от самата статуя на Сети I и най-вече от мястото, от което е била изровена. С безкрайно вълнение тя си фантазираше какво ли още би могло да се открие на това място. Не желаеше полицията да попречи на собствените й разследвания.