Робин Кук - Сфинкс

Прекосяването на големия площад бе истинска одисея, тъй като бе претъпкан с прашни автобуси, обсадени от безредни тълпи. На ъгъла на „Шари ел Тарир“ тя зави наляво.

„Шари ел Тарир“ бе един от най-модерните булеварди, с елегантни магазини по европейски образец и административни сгради. На номер 180 се намираше модерна висока сграда от мрамор и стъкло. Кабинетът на Назиф Малмуд беше на осмия етаж. Докато пътуваше с празния асансьор, Ерика се сети, че в Египет обедната почивка е безкрайна и реши, че едва ли ще може да се срещне с Назиф Малмуд преди късния следобед. Но вратата на кабинета бе открехната и тя влезе, като хвърли бегъл поглед на табелката: „Назиф Малмуд, международно право, отдел Внос-износ “.

В същия миг се появи набит мъж, облечен в скъп европейски костюм. Беше около петдесетгодишен.

— С какво мога да ви помогна? — попита той.

— Търся мистър Назиф Малмуд — отговори Ерика.

— Аз съм Назиф Малмуд.

— Бихте ли ми отделили няколко минути? — попита тя.

Назиф огледа кабинета си и сви устни. В момента явно беше зает, в ръката си държеше химикал. Обърна се към Ерика.

— Да, минута-две — каза той с такъв тон, сякаш не беше съвсем убеден.

Ерика влезе в просторния му кабинет. Назиф се отпусна в един стол с висока облегалка и й посочи друг.

— Какво мога да направя за вас, млада госпожице? — попита той и събра върховете на пръстите си.

— Исках да ви попитам за един човек на име Абдул Хамди. — Ерика внимателно се вгледа в него, за да види реакцията му.

Малмуд изчака, мислейки си, че тя ще продължи, но като се увери, че очаква отговора му, каза:

— Не съм чувал това име. Защо мислите, че трябва да го познавам?

— Помислих си, че може би ви е клиент.

Малмуд свали очилата си и ги остави на бюрото.

— Дори и да е така, защо трябва да ви казвам нещо за него? — незлобливо отвърна той. Беше адвокат и професията му го бе научила да получава, а не да дава информация.

— Знам нещо за него, което, в случай че ви е клиент, силно ще ви заинтересува. — Тя се опита да му отвърне с не по-малка уклончивост.

— Откъде знаете името ми? — попита той.

— От Абдул Хамди — каза Ерика, въпреки че това не беше съвсем вярно.

Малмуд внимателно се вгледа в нея, отиде в приемната и се върна с една папка от груб картон. Седна зад бюрото, сложи си очилата и я отвори. В нея имаше само един лист и той го разглежда повече от минута.

— Да, както изглежда, аз наистина представлявам Абдул Хамди — каза той и й хвърли един любопитен поглед.

— Ами, Абдул Хамди е мъртъв. — Ерика реши да избегне думата „убит“.

Малмуд я изгледа от главата до петите и отново се зачете в листа.

— Благодаря ви за информацията. Ще трябва да направя справка какви точно са моите задължения към имотите му. — Той стана, подаде й ръка и по този начин приключи разговора.

Ерика тръгна към вратата и преди да излезе, каза:

— Виждал ли сте пътеводител на Бедекер?

— Не — отвърна той и я изведе към приемната.

— Никога ли не сте си купувал такъв пътеводител? — упорстваше тя.

— Не, никога.

Когато се върна в хотела, Ивон вече я очакваше. Показа й още няколко снимки за разпознаване. Едно от лицата изглеждаше смътно познато, но не беше съвсем сигурна. Опита се да каже на Ивон, че вероятността да разпознае убийците са нищожни, но той бе непреклонен.

— По-добре ще е да не ми даваш съвети, а да се опиташ да ми помогнеш.

Ерика излезе на красивия балкон и си припомни предната нощ. Сега Ивон проявяваше към нея единствено делови интерес и тя бе доволна, че е подходила към него, без да си прави излишни илюзии. Моментното му желание бе задоволено и вниманието му отново бе насочено към статуята на Сети I.

Ерика прие действителността с мъдро спокойствие и веднага изпита желание да се върне в Луксор. Влезе обратно в апартамента и сподели с Ивон намерението си. Първоначално той се възпротиви, но тя успя да наложи волята си. Такова отношение явно му бе непознато. Накрая дори й предложи да ползва самолета му. Увери я, че ще я последва, веднага щом обстоятелствата му позволят.

Завръщането в Луксор я изпълни с радост. Въпреки спомена за мъжа със счупения зъб, Ерика се чувстваше много по-спокойна в Горен Египет, отколкото в Кайро с неговата сурова бруталност. Когато пристигна в хотела, намери няколко бележки от Ахмед с молба да му се обади. Събра ги и ги остави до телефона. Приближи френските прозорци и широко ги разтвори. Беше малко след пет и следобедните горещини бяха преминали. Ерика напълни ваната, потопи се в нея и не след дълго усети как умората я напуска. Чувстваше се изтощена, въпреки че пътуването със самолета беше съвсем кратко. Когато излезе от банята, се обади на Ахмед. В гласа му прозвучаха едновременно облекчение и радост.