Робин Кук - Сфинкс

Ерика бе взела само сака си с минимално количество дрехи, грим и малко книги. Беше оставила пътеводителите и прожектора в Луксор. Тъй че настаняването не й отне време и тя мина през вътрешната врата, която свързваше нейната стая с дневната на Ивон.

Когато влезе, той тъкмо бе свалил сакото си и с навити ръкави отваряше бутилка „Дом Периньон“. Тя пое чашата си и за момент ръцете им се докоснаха. Той наистина беше привлекателен мъж. Стори й се, че още от първата им среща двамата се подготвяха за тази нощ. Той беше женен и явно нямаше сериозни намерения, но тя също нямаше. Реши да се отпусне и да се остави на волята на събитията. Но между бедрата си усети прималяване и бе принудена да говори за каквото и да било, само и само да не мисли за страстното си желание.

— Откъде дойде интересът ти към археологията?

— Всичко започна, когато бях студент в Париж. Няколко приятели ме убедиха да отида в „Екол дьо Ланг Ориентал“. Страшно ми хареса и за пръв път вложих истински усилия. Никога преди това не съм бил кой знае какъв студент. Там научих арабски. Интересувах се предимно от Египет. Но това май е повече обяснение, отколкото причина. Искаш ли да видиш гледката от терасата ми? — Той й протегна ръка.

— С удоволствие — каза тя и прималяването се засили. Желаеше го. Не я интересуваше дали я използва. Не я интересуваше дали спи с всяка хубава жена, която среща. За първи път през живота си тя се остави да бъде пометена от страстта си.

Ивон отвори вратата и тя пристъпи под сенника. Усети дъха на ароматните рози, вгледа се надолу — Кайро бе в краката й. Цитаделата с дръзките си минарета все още бе осветена. Точно пред тях се намираше остров Гезира, заобиколен от тъмния Нил.

Ерика долавяше присъствието на Ивон зад гърба си. Обърна се и повдигна глава. Той бавно протегна ръка, прокара пръсти през косите й и я притегли към себе си.

Като насън се освободиха от дрехите си и се отпуснаха на ориенталския килим. И в нежната и светла египетска нощ те се любиха в сладостна забрава, а под тях се простираше градът като безмълвен свидетел на страстта им.

Кайро, 8:35

Ерика се събуди в леглото си. Смътно си спомняше как Ивон каза, че предпочита да спи сам. Спомни си какво се случи снощи и с почуда осъзна, че не чувства никаква вина.

Наближаваше девет, когато излезе от стаята си. Ивон седеше на балкона, облечен в халат на сини и бели ивици и четеше вестник „Ел Ахрам“ на арабски. Сенникът пръскаше слънчевите лъчи в хиляди отблясъци и оцветяваше балкона в ярки петна. На масата, под сребърен похлупак, ги очакваше закуската.

Той я видя, стана и топло я прегърна.

— Радвам се, че се върнахме в Кайро — каза той и й поднесе стол.

— И аз — усмихна се Ерика.

Закуската мина приятно. Ивон имаше тънко чувство за хумор, който доставяше безкрайно удоволствие. Но след последната препечена филийка тя вече нямаше търпение да продължи разследването си.

— Е, аз изчезвам към музея — каза тя и остави салфетката.

— Имаш ли нещо против да те придружа?

Ерика го погледна косо и си спомни колко й досаждаше Ричард. Имаше нужда от спокойствие. По-добре беше да отиде сама.

— Честно казано, това, което трябва да свърша, е доста отегчително. Предпочитам да отида сама. — Ерика протегна ръка и нежно докосна пръстите му.

— Добре. Но ще изпратя Раул да те закара.

— Не е необходимо.

— Французите са галантна нация — весело каза Ивон.

Доктор Факри заведе Ерика в тясно, затрупано с книжа помещение, встрани от главната зала. На една малка масичка до стената беше поставен скенер за микрофилми.

— Талат ще ви донесе филма, който ви трябва — каза доктор Факри.

— Много съм ви задължена за помощта — отвърна Ерика.

— Какво точно търсите? — попита доктор Факри.

Дясната му ръка се сгърчи в нервен тик.

— Интересувам се от грабителите, които са проникнали в гробницата на Тутанкамон в древността. Смятам, че този аспект на находката не е получил дължимото внимание от научната общност.

— Грабители на гробници? — учуди се той и се измъкна от стаята.

Ерика седна пред скенера и забарабани с пръсти по масата.

Надяваше се, че Египетският музей ще успее да й достави необходимите материали. Появи се Талат и й подаде една кутия от обувки, пълна с микрофилми.

— Мадам купи скарабей? — прошепна той.

Без дори да му отговори, Ерика започна да сортира микрофилмите, които за удобство на ползващите ги имаха означения и на английски, изписани върху фирмените картички от музея „Ашмулиан“, където се съхраняваха оригиналните документи. Беше безкрайно изненадана от изобилието на фактологичния материал и се настани по-удобно на стола си, явно й предстоеше доста работа.