Робин Кук - Сфинкс

Включи скенера и постави първата ролка. За щастие Картър беше писал в дневника си с изключително равен и ясен почерк. Ерика се прехвърли направо на пасажа, който описваше жилищата на работниците каменоделци. Нямаше никакво съмнение, че са били построени точно върху входа на гробницата на Тутанкамон. Сега вече беше сигурна, че грабителите са проникнали вътре, преди Рамзес VI да дойде на власт.

След това се прехвърли на пасажа, където Картър обясняваше защо е бил убеден в съществуването на гробницата на Тутанкамон. Свидетелството, което изглеждаше най-убедително на Ерика, беше една синя керамична чаша с именния знак на Тутанкамон, която бе намерил Теодор Дейвис. Никой никога не беше обръщал внимание на това защо малката чаша е била открита под една скала на склона на хълма.

Когато първата ролка свърши, Ерика сложи втората. Сега вече се описваше самото откритие. Картър подробно обясняваше как в древността вътрешната и външната врата са били повторно запечатани с печата на некрополиса. Оригиналният печат на Тутанкамон стоеше само в основата на двете врати. Той подробно разясняваше защо е сигурен, че вратите са запечатвани втори път, но не предлагаше никакво обяснение на самия факт.

Ерика затвори очи. Въображението й я отведе векове назад, към тържествената церемония по погребението на младия фараон. После се опита да си представи осквернителите на гробницата. Дали са я ограбили спокойно и уверено или са треперили от страх да не предизвикат гнева на владетелите на отвъдното? После се върна към Картър. Как ли се е чувствал, когато за пръв път е влязъл в гробницата? От бележките му Ерика разбра, че с него са били помощникът му Календър, лорд Карнарвън с дъщеря си и един от прислугата на име Саруат Раман.

През следващите няколко часа Ерика сякаш беше в транс. Долавяше ужаса и тайнствеността, с които се е сблъскал Картър. Той беше описал местоположението на всеки предмет с педантична точност. На алабастровата чаша във формата на лотос и намиращата се до нея петролна лампа бяха отделени няколко страници. Докато четеше, Ерика си спомни, че в една от лекциите си, които бе изнесъл след откритието, Картър споменаваше за необичайното положение на тези два предмета и изразяваше надежда, че нещата ще се изяснят при по-задълбочено изследване на гробницата. А от захвърлените златни пръстени той стигаше до заключението, че крадците са били изненадани на местопрестъплението.

Ерика вдигна поглед от машината и осъзна, че Картър, базирайки се на факта, че гробницата е била отваряна два пъти, допуска, че е и ограбвана два пъти. Разбира се, това беше възможно, но можеше да има и друго, също толкова приемливо обяснение.

След като прочете полевите записки на Картър, Ерика сложи в скенера микрофилм с означение „Лорд Карнарвън: документи и кореспонденция“. Там тя откри главно делови писма, засягащи финансовата му подкрепа за археологическото начинание. Тя превъртя филма, докато датите съвпаднаха с откриването на гробницата. Както и очакваше, след като Картър бе съобщил, че е открил входното стълбище, обемът на кореспонденцията на Карнарвън чувствително се увеличи. Ерика се спря на едно дълго писмо от 1.12.1921 г., адресирано до сър Уолис Бадж от Британския музей. За да побере цялото писмо в екрана, тя трябваше силно да намали мащаба. Карнарвън развълнувано описваше „находката“ и изброяваше много от известните образци, които Ерика вече бе виждала в пътуващата изложба на Тутанкамон. После прочете едно изречение, което я стъписа: „Още не съм отворил кутиите и не знам какво има в тях. Но има няколко папируса, керамика, накити, букети и свещи с ритуални свещници“. Ерика се взря в думата „папирус“.

Доколкото й беше известно, в гробницата на Тутанкамон не бяха открити папируси. Всъщност това беше и едно от големите разочарования. Всички се надяваха, че ще открият свидетелства за тази смутна епоха. Но тъй като не откриха никакви писмени документи, тази надежда остана напразна. Но ето че тук Карнарвън споменаваше на сър Уолис Бадж за някакъв папирус.

Ерика се върна към бележките на Картър. Препрочете всички записки, направени в деня на отварянето и през следващите два дни Картър не споменаваше никакъв папирус. Дори си личеше разочарованието му от липсата на писмени паметници. Странно. Върна се на писмото на Карнарвън до Бадж и свери с бележките на Картър всички споменати предмети. Единственото несъответствие бе папирусът.

Ерика излезе от мрачния музей в ранния следобед и бавно се отправи към оживения площад „Тарир“. Въпреки че бе страшно гладна, тя искаше да свърши още нещо, преди да се върне в хотел „Меридиен“. Измъкна от сака си корицата на пътеводителя на Бедекер и прочете името и адреса: „Назиф Малмуд, ул. «Шари ел Тарир» 180“.