Робин Кук - Сфинкс

Захапа втория сандвич и се учуди от факта колко близо една до друга са построени гробниците на Рамзес VI и Тутанкамон. Тази на Рамзес се намираше малко по-нагоре и по-наляво. Ерика си спомни, че откритието на Картър се е забавило поради постройките, където са живеели работниците, строили гробницата на Рамзес VI. Шестнадесетте стъпала бяха открити едва когато са започнали изкопните работи в развалините на тези постройки.

Тя се опита да съпостави фактите. Знаеше, че древните грабители са влезли в гробницата на Тутанкамон през входа, защото Картър бе описал следите от проникването. Но явно местоположението на входа е било забравено по времето, когато е започнало строителството на гробницата на Рамзес VI, щом над него са построили помещенията на работниците. Излизаше, че гробницата е била ограбена през началото на двадесетата или още по-вероятно през деветнадесетата династия. Ами ако е била ограбена по времето на Сети I?

Съществуваше ли връзка между оскверняването на гробницата на Тутанкамон и факта, че името му присъства върху статуята на Сети? Отдадена на тези мисли, Ерика вдигна глава и видя как в лазурното небе самотен ястреб се вие с изпънати криле.

Започна да прибира хартията от сандвичите обратно в кутията. Мъжът в колата не беше помръднал. Една маса се освободи, Ерика занесе вещите си на нея и пусна сака на земята.

Ами ако са поставили статуите на Сети в гробницата на Тутанкамон след залавянето на грабителите? Тя моментално обяви тази идея за абсурдна и я отхвърли. Освен това, ако тези съкровища са били в гробницата, то Картър, който се радваше на репутацията на влудяващо педантичен човек, със сигурност щеше да ги опише. Не, това явно беше погрешна линия на разсъждения, но тя осъзна, че поради заслепението от огромното откритие на Картър почти никакво внимание не е обърнато на това кой и как е ограбил гробницата. Фактът, че гробницата на невръстния цар е била осквернявана, би могъл да се окаже много важен, а възможността това да се е случило по времето на Сети I беше твърде любопитна. Може би още веднъж трябваше да прегледа пълните записки на Картър, за които доктор Факри каза, че са на нейно разположение. Дори и да не стигнеше до някакво изумително откритие, все щеше да излезе една прилична публикация. А дали някой от присъствалите на отварянето на гробницата на Тутанкамон все още е жив? Картър и Карнарвън бяха починали. Тя си спомни за „проклятието на фараоните“ и иронично се усмихна. Колкото масмедиите бяха изобретателни, толкова и обществеността бе податлива на манипулации.

Ерика отвори пътеводителя на Бедекер, за да реши коя от многобройните гробници да посети. Край нея минаха група немци и тя побърза да се присъедини към тях. Над нея кръжащият ястреб сви криле и се спусна над поредната си плячка.

Калифа протегна ръка и изключи радиото. После проследи Ерика, която се отдалечаваше в нажежената до бяло долина.

— Проклятие! — изруга той и се измъкна от колата под палещото слънце. Не можеше да проумее как е възможно човек доброволно да се подлага на такава безмилостна жега.

Луксор, 20:00

Докато прекосяваше градината между новия и стария хотел „Уинтър Палас“, Ерика разбра защо аристократите от викторианската епоха са прекарвали зимата в Египет. Въпреки дневните горещини, веднага след като слънцето залезе, температурата чувствително се понижи и стана изключително приятно. Мина край плувния басейн, в който още играеха рояк деца.

Беше прекарала чудесен ден. Древните картини в гробниците й се сториха невероятно красиви. После, когато отново прекоси реката и се прибра в хотелската стая, намери две съобщения, по-точно две покани. Едната беше от Ивон, другата — от Ахмед. Коя да приеме? Накрая реши да се види с Ивон, водена от надеждата, че може да научи нещо ново за статуята. Той й съобщи, че ще вечерят в ресторанта на хотел „Ню Уинтър Палас“ и че ще мине да я вземе в осем часа. Но без да се замисля, тя отвърна, че предпочита да се срещнат във фоайето.

Ивон бе облечен в тъмносин двуреден блейзер и широки бели панталони. Косата му бе грижливо сресана. Преди да влязат в ресторанта, тя го хвана под ръка.

Ресторантът не беше стар, но въпреки това изглеждаше западнал и създаваше впечатлението, че управата се е опитала да наподоби изискано европейско заведение, но без особен успех. Унесена обаче в забавните истории, които Ивон разказваше за детството си в Европа, Ерика скоро престана да обръща внимание на интериора. Той така й описа официалните и студени отношения между него и родителите му, че това прозвуча смешно, а не тъжно.