Робин Кук - Сфинкс

Тя знаеше, че туристите посещават едни и същи места и се почуди защо се притеснява точно от този човек. Не проумяваше защо се държи толкова абсурдно и накрая реши, че страхът й идва от наситените със събития предишни дни, както и от горещината и задухът в гробницата. Стисна презрамката на сака си и със сила си проправи път към погребалната камера. Мъжът не се виждаше. Няколко стълби водеха до горната част на стаята и оттам към изхода. Тя тръгна, а погледът й неспокойно шареше наоколо. Едва се удържаше да не побегне. После спря. Зад една от квадратните колони отляво го видя отново. Зърна го за част от секундата, но това й беше достатъчно. Сега вече бе убедена, че не си въобразява. Без да се замисля, тя изкачи останалите стълби и бързо се мушна зад една колона. В стаята имаше четири колони, на всяка от които бе изобразен Сети в естествени размери, пред един от египетските богове.

Ерика се притаи с разтуптяно сърце и въпреки нейното желание, в главата й се тълпяха спомени за това как насилието вилнееше около нея през последните няколко дни. Внезапно мъжът се появи отново. Заобиколи колоната, мина пред нея и се загледа в голямата фреска на стената. Въпреки че устните му бяха почти затворени, тя видя, че предният му зъб е счупен диагонално. Той я подмина, без да я погледне.

В момента, в който дойде на себе си, Ерика тръгна с бързи крачки, а след това се затича обратно по стълбищата и коридорите. Веднага след като излезе на открито, паниката й се изпари и тя се почувства глупаво. Подозренията й за злите намерения на непознатия й се сториха плод на чиста параноя. Погледна назад, но не се върна в гробницата на Сети. Щеше да потърси името Ненефта някой друг път.

Преваляше пладне и щандът с освежителните напитки бе плътно обсаден. И може би заради това сравнително посредствената гробница на Тутанкамон бе почти празна. Ерика се възползва от затишието и се спусна по прословутите шестнадесет стъпала до входа. Точно преди да влезе, тя хвърли поглед към гробницата на Сети. Не видя никого. Докато вървеше по коридора, си помисли каква шега си е направила съдбата с човечеството, след като единствената що-годе непокътната гробница бе на най-незначителния фараон от Новото царство. И дори в древността два пъти е била ограбвана.

Прекрачи прага на входната камера и се опита да си представи изумителния ден през ноември 1922 година, когато са отворили гробницата. Какво ли вълнение е изпитвал Хауърд Картър, застанал пред прага на най-фантастичното археологическо съкровище на света?

Тя бе в състояние мислено да възстанови подредбата, заварена от изследователите. Знаеше, че двете статуи на Тутанкамон в естествен ръст са стояли пред входа на погребалната камера, а трите погребални ложета — срещу стената. После си спомни за странния безпорядък в гробницата. На тази загадка така и не бе даден отговор. Защо преди повторното запечатване на гробищата не са подредили и ритуалните предмети?

Ерика направи път на една шумна група французи и ги изчака, за да влезе в погребалната камера. Докато стоеше там, човекът с черния костюм, който я беше изплашил в гробницата на Сети, се появи с разтворен пътеводител в ръце. Ерика почувства как неволно се напряга. Но успя да се пребори със страха си, като си втълпи, че просто въображението й е прекалено активно. Освен това той я подмина, без изобщо да я забележи. Гърбавият нос му придаваше вид на граблива птица.

После Ерика събра кураж и влезе в погребалната камера. Стаята бе преградена с парапет и единственото свободно място бе до мъжа с черния костюм. Тя се поколеба за момент, но пристъпи напред и се вгледа във великолепния розов саркофаг на Тутанкамон. Рисунките по стените бяха посредствени в сравнение със стилистичното съвършенство, постигнато в гробницата на Сети. Докато разглеждаше стаята, тя случайно зърна на коя страница бе отворен пътеводителят на мъжа в черно. Виждаше се чертеж на храма на Карнак. Нямаше нищо общо с Долината на царете и страховете й отново се върнаха. Тя бързо се отдръпна от парапета и побърза да излезе. Слънчевата светлина и чистият въздух отново я успокоиха, но тя вече бе убедена, че наистина я следят.

Около щанда с напитките, който се намираше на тридесетина фута от входа на гробницата на Тутанкамон, нямаше маси, но тя бе щастлива, че наоколо има хора. Чувстваше се много по-сигурна. Седна на ниската каменна стена на верандата с кутия студен сок и извади сандвичите. Държеше под око входа и не след дълго мъжът се появи, прекоси паркинга и отключи малка черна кола. Седна вътре и остави вратата отворена. Ако целта му беше да й причини зло, той бе имал безброй възможности досега. Накрая стигна до заключението, че той просто я следи и вероятно е изпратен от властите. Пое си дълбоко дъх, като реши да не му обръща повече внимание и да не остава далеч от другите туристи.