Робин Кук - Сфинкс

Ерика бе изумена от новината за смъртта на Тюфик Хамди. Още едно убийство! Опита се да помисли какво би могло да означава това, но умората от деня вече си казваше думата. Ахмед забеляза това и предложи да я откара до хотела й. Тя прие с охота. Стигнаха до хотела преди единадесет и след като му благодари за гостоприемството, тя се оттегли в стаята си и внимателно я заключи.

Ерика привърши приготовленията си и се вмъкна между завивките. Малко преди да заспи, тя отново си помисли за Памела и Ахмед. Но последната й мисъл, преди да потъне в селенията на съня, бе едно име от древността. Ненефта.

Луксор, 6:30

Ерика се събуди още преди изгрев. Поръча си закуска и нареди да я сервират на балкона. Със закуската пристигна и телеграма от Ивон: „ПРИСТИГАМ ХОТЕЛ НЮ УИНТЪР ПАЛАС ДНЕС СТОП ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА СЕ ВИДИМ ДОВЕЧЕРА“.

Ерика бе изненадана. Беше сигурна, че телеграмата е от Ричард. А и след вечерта, прекарана с Ахмед, се чувстваше доста объркана. Едновременно я привличаха трима мъже, които нямаха нищо общо помежду си. Тя с лекота общуваше с тях, нещо, което определено не й се отдаваше, когато връзката им с Ричард започна да се разпада. Но пък сегашното сложно положение на нещата далеч не бе успокоително. Допи кафето си и реши временно да загърби всички сърдечни проблеми. Стана от масата, влезе в стаята и се приготви за един пълноценен ден.

Изпразни сака си и сложи вътре сандвичите, прожектора, кибрита с цигарите и пътеводителя на Бедекер от 1929 година. Остави на бюрото корицата на пътеводителя и другите книжа. Преди да тръгне, пред погледа й попадна надписът върху корицата: „Назиф Малмуд, Кайро, «Шари ел Тарир» 180“. Убийството на Тюфик Хамди не бе прекъснало изцяло връзката й с Абдул. Когато се върнеше в Кайро, тя щеше да потърси Назиф Малмуд. Внимателно прибра корицата в сака.

От хотел „Уинтър Палас“ до антикварните магазинчета на „Шари Луканда“ се отиваше пеш за няколко минути. Някои още бяха затворени, въпреки че наоколо вече щъкаха ярко облечени туристи. Ерика си избра един и влезе. Имаше нещо общо с „Антика Абдул“, но тук изобилието бе много по-впечатляващо. Ерика разгледа по-интересните образци, като отдели уникатите от фалшивите. Собственикът, едър човек на име Давид Джуран, първоначално се навърташе край нея, но после я остави на мира и се оттегли зад тезгяха.

Сред десетките уж автентични съдове тя откри само два, които имаха вид на истински и те бяха съвсем обикновени.

— Колко? — попита тя и вдигна единия.

— Петдесет лири. Този до него е десет лири.

Ерика го погледна. Имаше красива украса. Бяха изрисувани спирали, но завити в посока, противоположна на тази при оригиналните съдове. Тя знаеше, че сред орнаментите на преддинастическото изкуство често се срещат спирали, но завити обратно на часовниковата стрелка. А тук спиралите бяха по часовниковата стрелка.

— Интересувам се единствено от антики. Но за съжаление тук виждам много малко автентични образци. Търся нещо специално. — Тя остави фалшивия съд и се приближи до тезгяха. — Изпратена съм, за да закупя някои наистина ценни образци, по възможност от Новото царство. Платежоспособна съм. Имате ли какво да ми покажете?

За няколко секунди Давид Джуран се взря в Ерика, без да й отговори. После се наведе, отвори малко шкафче, извади гранитна глава на Рамзес II и я постави на тезгяха. Носът беше отчупен, а брадичката пропукана.

— Не-е-е — каза тя и се огледа. — Това ли е най-доброто, което имате?

— Засега — отвърна Джуран.

— Тогава ще си оставя името — и тя го написа на един лист. — Отседнала съм в хотел „Уинтър Палас“. Ако чуете за нещо по-специално, обадете ми се.

Погледна го с надеждата, че ще й покаже още нещо, но той само сви рамене и след известно сконфузено мълчание Ерика излезе. Това в общи линии се повтори в следващите пет магазина, които посети. Никой не й показа нищо особено. Най-доброто, което видя, бе полирана погребална статуетка от времето на царица Хатшепсут. Остави си името във всички магазини, но никъде не й дадоха особени надежди. Накрая се отказа и отиде на пристанището.

С една стара лодка, натъпкана с туристи, тя премина на западния бряг. Още не бяха слезли от лодката и ги нападна тълпа от таксиметрови шофьори, кандидат-екскурзоводи и продавачи на скарабеи. Ерика се качи в очукания автобус с дървена табела, на която едва разбираемо бе написано „Долина на царете“. Малко по-късно автобусът потегли.