Робин Кук - Сфинкс

Достигна най-горната камера и отново огледа скъпоценностите и накитите, разпилени пред ковчежето от слонова кост. Тя искаше да не докосва нищо, за да могат археолозите да получат максимално количество информация, но така или иначе, те вече не си бяха на мястото. Взе едно колие с именния знак на Сети I, изработено от злато. Може би трябваше да вземе нещо със себе си, в случай че Ивон и Ахмед не повярват на думите й. Взе колието и се изкачи в първата стая, където лежаха труповете на злощастните древни работници. Изкачването на тунела бе много по-лесно от спускането. Накрая остави лампата на глинения под и се измъкна от шахтата в нишата под павилиона. Трябваше да избере най-добрия начин за връщане в Луксор. Беше малко след полунощ, така че шансовете да срещне Мохамед или нубиеца бяха нищожни. Най-много я притесняваше охраната, подчинена на Мохамед.

В тясното пространство бе трудно да се справи с металния капак. Наложи се да го плъзне по глината, докато се намести на мястото си. После с празната консервена кутия, която бе видяла в началото, започна да заравя капака.

Назиф бе на няколкостотин фута от павилиона, когато чу звук от удар на метал и камък. Той моментално свали карабината от рамото си и се втурна към полуотворената врата на тоалетната. С приклада я отвори изцяло. В малкото коридорче проникна лунна светлина. Ерика чу, че вратата се отваря и угаси лампата с ръка. Беше на десетина фута от ръба на мъжката тоалетна. Очите й бързо свикнаха с тъмнината.

В помещението се вмъкна тъмна фигура. Дори в приглушената светлина Ерика разпозна силуета на карабината. Мъжът пристъпи направо към нея и тя почувства как я обзема непреодолима паника. Той беше леко приведен и се движеше като котка, дебнеща плячката си.

Ерика нямаше представа какво вижда мъжът и за всеки случай се притисна към пода. Когато стигна стената на писоара, той сякаш я погледна право в очите. После спря и, както й се стори, часове наред стоя и се взира. Накрая протегна ръка и загреба шепа пръст. Замахна и хвърли пръстта в нишата. Ерика затвори очи, когато я усети как се посипва върху косата и раменете й. Няколко камъчета издрънчаха по голия още капак.

— Хара-а! — изруга Назиф и се изправи. Ядоса се, защото се надяваше да постреля по плъхове, а сега видя, че ги няма.

Минаваше един. Прекосяването на Нил бе тъй спокойно, че тя едва не заспа. Преодоляването на реката бе последната пречка и тя си позволи да се поотпусне. Беше убедена, че в Луксор ще бъде в безопасност. Вълнението от находката бе изместило в съзнанието й кошмарното преживяване в гробницата и единствено страстното желание да сподели с някого откритието си й помагаше да остане будна.

Тя погледна назад към западния бряг и вълна от удовлетворение се разля по цялото й тяло. Беше се изкачила от Долината на царете, беше минала през заспалото село Курна, а после прекоси обработваемите площи до реката без никакви пречки.

Лодката плавно се завъртя от лекия ветрец и Ерика вдигна поглед към красивата извивка на издутото платно, което се открояваше на фона на звездното небе. Още не бе убедена на кого предпочиташе да разкаже за откритието си — на Ивон, Ахмед или Ричард. Ивон и Ахмед щяха най-добре да оценят стойността му, а Ричард най-силно щеше да се изненада. Дори и майка й за пръв път щеше да е доволна. Вече нямаше да й се налага да се черви, когато в клуба я питат какво работи дъщеря й.

Върна се на източния бряг и с радост установи, че фоайето на хотел „Уинтър Палас“ е безлюдно. Трябваше да отиде до рецепцията и да извика администратора.

Сънливият египтянин, въпреки че бе изненадан от вида й, й даде ключа заедно с един плик, без да продума. Ерика тръгна по широкото застлано стълбище, а администраторът я проследи с поглед и се почуди как ли е успяла да се изцапа толкова много. Погледна плика. Беше с щампата на хотела и адресиран с едър, решителен почерк. Вече в коридора тя го разтвори, докато заобикаляше струпаните по пода строителни материали. Пред вратата, преди да пъхне ключа, тя разгъна писмото. Имаше някакви безсмислени драсканици. Погледна отново плика и се почуди що за шега е това. Нито я разбра, нито й се стори смешна. Все едно да ти се обади някой по телефона и когато вдигнеш слушалката, да затвори, без да каже и дума.

Ерика погледна вратата. Ако изобщо бе научила нещо за целия си престой в Египет, то бе, че в хотелите човек не може да се надява на сигурност. Спомни си как намери Ахмед в стаята си, пристигането на Ричард, случая, когато разбра, че са я претърсвали. С още по-голямо колебание тя пъхна ключа в ключалката.