Робин Кук: Сфинкс

Стиснала пистолета на Евангелос, Ерика подкара Раул покрай паркираните таксита, като оглеждаше контролните табла на всяка кола. На повечето ключовете бяха на контакта. Искаше да стигне до Ахмед, но трябваше да реши какво да прави с Раул.

Колата в началото на колоната бе подобна на останалите, с изключение на това, че задното стъкло бе обрамчено с висящи пискюли. Ключовете висяха на таблото.

— Легни! — нареди Ерика на Раул. Мисълта, че някой може да излезе от хотела, я ужасяваше.

Раул си позволи да се премести на ниско окосената ливада.

— По-живо! — каза Ерика и се опита в гласа й да прозвучи яд.

Раул зае лицева опора и се отпусна по очи. Бе поставил ръце под себе си, готов да скочи на крака. Първоначалното объркване отстъпваше място на все по-силен гняв.

— Ръцете напред — каза Ерика. Отвори вратата на таксито и седна зад черния волан. От таблото висяха две червени сувенирни зарчета.

Двигателят мъчително се завъртя, избълва облак черен дим и запали. Без да изпуска Раул от мерника, тя намери откъде се пускат фаровете и ги включи. После хвърли пистолета на седалката до себе си и включи на скорост. Колата се затресе, подскочи напред и пистолетът падна от седалката на пода.

С ъгълчето на очите си видя как Раул скочи на крака и се втурна към таксито. Тя трескаво заработи със съединителя и газта, като се мъчеше да намали друсането и да набере скорост. В този момент Раул се хвърли към задната броня и се хвана за багажника. Когато Ерика излезе на широкия, ярко осветен булевард колата беше на втора. Нямаше никакво движение и тя натисна педала. Двигателят набра обороти, тя превключи на трета. В огледалото за обратно виждане мярна Раул, който още беше вкопчен в багажника. Тъмната му коса буйно се развяваше на вятъра. Ерика искаше да го смъкне от колата.

Рязко завъртя волана наляво-надясно. Колата закръстосва платното като змия, а гумите пронизително пищяха. Но Раул се притисна към задното стъкло и удържа.

Ерика включи на четвърта и натисна газта с всичка сила. Таксито подскочи напред, но в едно от предните колела се появиха някакви необясними вибрации. Бяха толкова силни, че тя трябваше с две ръце да се бори с волана, за да овладее колата. Профуча край двете министерски къщи. Войниците, които бяха на пост, видяха тресящото се такси с човека, хванал се отзад, но само се усмихнаха.

Ерика рязко натисна спирачката и колата се закова. Раул се залепи за задния прозорец. Тя включи на първа и отново ускори, но той още се държеше, този път за рамките на задните прозорци. Ерика добре го виждаше в огледалото, така че нарочно насочи колата към банкета. Задната дясна врата се отвори. Червените зарчета паднаха от таблото. Сега Раул лежеше на багажника с ръце, прегърнали задния прозорец. При всеки трус лицето и тялото му се удряха в задното стъкло. Бе твърдо решен да не остави Ерика да се измъкне. Освен това мислеше, че се е побъркала. На разклона за Ахмед фаровете осветиха една кирпичена стена край пътя. Ерика спря и включи на задна. От внезапното спиране Раул се плъзна на покрива на колата. Той моментално се закрепи, като с лявата си ръка се хвана за рамката на вратата на няколко сантиметра от лицето й. Ерика ускори назад и колата лудо се заклати наляво-надясно, преди да се удари в тухлената стена. Вратът й се изви назад като камшик. Предната дясна врата се отвори докрай и едва се удържа на пантите си. Раул не се пускаше.

Ерика включи на първа и колата с болезнен вой подскочи напред. От внезапното ускорение предната врата се затвори с трясък и смачка ръката на Раул. Той изрева от болка. В същия миг колата се качи на шосето. От разтърсването Раул се търкулна в пясъка край пътя. Изправи се на крака почти в същия миг, в който падна. Притиснал ранената си ръка към гърдите, той се затича след колата и видя, че тя спира до една ниска, белосана къща. Той също спря и я проследи как изскочи от колата и се втурна към къщата. Огледа се, за да запомни добре мястото и се върна, за да доведе Ивон.

Когато Ерика стигна до вратата на Ахмед, тя примираше от ужас, че Раул може да я е настигнал. Не беше заключено и тя с гръм и трясък влезе, без да си прави труда да затваря вратите. Трябваше по възможно най-бързия начин да убеди Ахмед, че наистина има заговор, за да може да се осигури надеждна полицейска охрана. Втурна се направо в дневната и за своя радост съзря Ахмед.

— Следят ме! — извика тя.

Ахмед скочи на крака и изгуби ума и дума.

— Бързо! — каза тя. — Трябва да намерим подкрепление.