Робин Кук: Сфинкс

Ахмед се съвзе от изненадата, втурна се покрай нея и надзърна през отворената врата. Ерика се обърна към приятеля на Ахмед, за да му каже да се обади на полицията. Отвори уста и застина така, с очи разширени от страх и изумление.

Ахмед затвори вратата, върна се и грабна Ерика в прегръдките си.

— Чисто е, Ерика — каза той. — Чисто е и ти си в безопасност. Чакай да те видя. Просто не мога да повярвам.

Но тя не отговори, а източи врат и погледна през рамото му. Кръвта й се смрази. Пред нея стоеше Мохамед Абдула. Сега и тя, и Ахмед щяха да загинат. Беше очевидно, че Мохамед е не по-малко изненадан и изригна гневен поток арабски ругатни.

В началото Ахмед не обръщаше внимание на бръщолевенето на Мохамед. Попита Ерика кой я следи и преди тя да успее да му отговори, Мохамед каза нещо, което отприщи гневен пристъп на Ахмед също както онази вечер с чаената чаша. Очите му потъмняха и той със замах извърна лице към Мохамед. Заговори на арабски и отначало гласът му беше нисък и заплашителен, но постепенно се извиси и накрая направо крещеше.

Ерика поглеждаше ту единия, ту другия и очакваше Мохамед да извади някакво оръжие. За свое облекчение обаче видя, че той се страхува от Ахмед. И явно се подчиняваше на заповедите му, защото покорно седна, когато Ахмед му посочи един стол. Едва тогава Ахмед се обърна към нея и тя сякаш потъна в дълбоките му, непроницаеми очи. Какво ставаше тук?

Ахмед бавно заговори.

— Ерика, наистина е чудо, че се връщаш…

Тя бавно започна да осъзнава, че нещо много лошо е на път да се случи. Какво криеше Ахмед? Какво искаше да каже с това „връщаш“?

— Явно волята на Аллаха е да се съберем, ти и аз — продължи той. — И аз с готовност ще приема волята му. От часове говоря на Мохамед за теб. Смятах да дойда при теб, за да те помоля.

Сърцето й заблъска в гърдите. Чувството й за реалност се разпадаше.

— Ти си знаел, че съм запечатана в гробницата?

— Да. Това беше много тежко решение за мен. Наредих да не ти причиняват болка. Възнамерявах да дойда в гробницата и да те убедя да се присъединиш към нас. Обичам те, Ерика. Веднъж вече бях принуден да се разделя с жената, която обичах. Чичо ми просто не ми остави избор. Но не и този път. Искам да станеш част от семейството. Моето и на Мохамед.

Ерика затвори очи. Просто не можеше да повярва на очите и ушите си. Брак? Семейство? Гласът й трепереше.

— Роднини ли сте с Мохамед?

— Да — каза Ахмед, отведе я до кушетката и я сложи да седне. — Аз и Мохамед сме братовчеди. Баба ни е Айда Раман. Тя е майка на майка ми. — Ахмед внимателно описа сложната генеалогия на семейството си, като започна от Саруат и Айда Раман.

— Ерика… ти успя да направиш нещо, което никой друг не можа, и то в продължение на петдесет години. Никой извън семейството не е виждал папируса на Раман. И всеки, който е добил и най-смътна представа за съществуването му, е бил ликвидиран. Благодарение на средствата за масова информация всички тези смъртни случаи бяха обяснени с „проклятието на фараоните“.

— И всичко това, за да се запази тайната на гробницата? — попита Ерика.

Ахмед и Мохамед се спогледаха.

— За каква гробница говориш? — попита я той.

— За истинската гробница на Сети, под тази на Тутанкамон.

Мохамед подскочи и отново заля Ахмед с порой неразбираема арабска реч. Този път той го изслуша, без да го прекъсва. Когато Мохамед свърши, Ахмед отново се обърна към Ерика. Гласът му все още бе мек:

— Ти наистина си едно чудо, Ерика. Сега знаеш защо залогът е толкова висок. Да, ние пазим неограбената гробница на един от великите египетски фараони. С образованието, което си получила, много добре разбираш какво означава това. Невероятно богатство. Така че трябва и да разбереш в каква ситуация ни поставяш. Но ако се ожениш за мен, ще бъдеш част от заговора…

Ерика трескаво затърси начин да избяга. Първо трябваше да избяга от Ивон, а сега и от Ахмед. А и Раул вероятно вече е при Ивон. Щеше да стане ужасен скандал. Целият свят се беше побъркал. За да печели време, тя попита:

— Защо още не сте опразнили гробницата?

— Гробницата е пълна с такива богатства, че е необходимо внимателно планиране, преди да се изнася каквото и да било. Дядо ми Раман знаеше, че ще е нужно цяло едно поколение, за да се разработи механизмът по изкарването на такива съкровища на пазара, както и да се завладеят ключовите постове, чрез които да се контролира износът на безценните образци. През втората половина от живота си той е взимал от гробницата само толкова, колкото е било нужно, за да се плати образованието на следващото поколение. Едва миналата година аз станах шеф на отдела по антиките, а Мохамед — началник на охраната на некрополиса на Луксор.