Робин Кук: Сфинкс

Без изобщо да му обърне внимание, Ерика подмина сащисаното войниче и влезе в двора.

— О аф андак! — извика войникът и тръгна след нея.

Ерика спря. После събра всичките си сили и изкрещя:

— Помощ! — и продължи да крещи, докато най-после един от прозорците на къщата светна.

Скоро на прага се появи въздебел човек, плешив, бос и загърнат с халат.

— Говорите ли английски? — задъхано попита Ерика.

— Разбира се — каза мъжът, изненадан и сърдит.

— В правителството ли работите?

— Да. Аз съм заместник-помощник на министъра на отбраната.

— Работата ви по някакъв начин свързана ли е с антики?

— Не, по никакъв.

— Прекрасно — отдъхна си Ерика. — Имам да ви разказвам една абсолютно невероятна история.

Бостън

„Боинг 747“ направи плавен завой и се насочи към летище Логан. Притиснала нос към прозорчето, Ерика се наслаждаваше на Бостън в късната есен. Завръщането й вкъщи я изпълваше с трепетно вълнение.

Колесникът на огромния самолет докосна пистата и целият корпус леко потрепери. Няколко от пътниците изръкопляскаха, щастливи, че дългият презокеански полет най-после е завършил. Докато самолетът маневрираше към сградата на международните линии, Ерика се дивеше на многобройните си преживявания от заминаването насам. Сега в нея бе настъпила дълбока промяна, тя окончателно скъса с отвлечените университетски представи за света и гледаше на нещата с много по-реален поглед. И след като египетското правителство я бе поканило да изпълнява висока длъжност при работата по гробницата на Сети I, тя бе убедена, че я очаква бляскава кариера.

Последен тласък и самолетът спря пред сградата. Двигателите утихнаха и пътниците започнаха да отварят багажниците. Ерика все още седеше. Спомни си безупречната бяла униформа на лейтенант Искандер, когато дойде да я изпрати от Кайро. Той й бе казал окончателния резултат от онази съдбовна нощ в Луксор. Ахмед Казан бе умрял от огнестрелна рана. Мохамед Абдула все още бе в кома. Ивон дьо Марго някак си успял да се измъкне и отлетял от страната, като му било забранено повече да посещава Египет. А Стефанос Маркулис просто бе изчезнал.

Това, че е в Бостън, й изглеждаше абсолютно невероятно. След всичко преживяно тя изпитваше известна тъга. Най-вече за Ахмед. Освен това тя сериозно се усъмни в способността си да преценява хората — и то най-вече заради Ивон. Дори и след всичко, което се бе случило, той има наглостта да й звънне в Кайро от Париж и да й предложи пари в замяна на вътрешна информация относно гробницата на Сети I.

Остави се да я води тълпата. Бързо мина през имигрантското бюро и си получи багажа. После излезе в залата за посрещачи.

Видяха се едновременно. Ричард се затича и я взе в прегръдките си, тя пусна чантите си, а хората зад тях трябваше да ги прескачат. Прегърнаха се, без да си продумат, чувствата им вече бяха изяснени. Накрая Ерика се отдръпна.

— Ти беше прав, Ричард. От самото начало се държах като ненормална. Това, че съм жива, си е чист късмет.

Очите на Ричард се напълниха със сълзи, нещо, което Ерика никога не бе виждала.

— Не, Ерика, и двамата бяхме прави, и в същото време и двамата сгрешихме. Това означава само, че имаме още много да учим един за друг и, повярвай ми, аз наистина желая това.

Ерика се усмихна. Не разбра думите му много добре, но те някак си я успокоиха.

— А, между другото — каза Ричард, — тук има един човек от Хюстън, който иска да те види.

— Тъй ли?

— Да. Явно познава доктор Лоуъри, който му е дал моя телефон. Ето го там.

— Боже господи! Джефри Райс!

Джефри Райс се приближи и маниерно свали стетсъновата си шапка.

— Извинете, че ви прекъсвам в такъв момент, но, мис Барън, ето ви чека за това, че открихте статуята на Сети I.

— Май не ви разбирам — усмихна се Ерика. — Сега статуята е собственост на египетското правителство. Не можете да я купите.

— Точно това имам предвид. По този начин моята си остава единствената извън Египет. Благодарение на вас тя струва много повече отпреди. Град Хюстън ви е безкрайно задължен.

Ерика погледна чека за десет хиляди долара и избухна в смях. Ричард, който не проумяваше какво става, видя лъчезарното й лице и също се засмя. Райс сви рамене и, все още с чека в ръка, ги изведе навън под яркото бостънско слънце.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6305

Издание:

Робин Кук. Сфинкс

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1994