Робин Кук: Сфинкс

— Значи нещо като фамилията Расул в края на деветнадесети век — каза Ерика.

— Приликата е само привидна. Ние работим далеч по-прецизно. Отчитаме археологическата стойност на нещата. Всъщност ти би могла много да ни помогнеш в това отношение.

— Лорд Карнарвън също ли е бил „ликвидиран“?

— Не съм сигурен. Било е много отдавна, но най-вероятно е да е така. — Мохамед само кимна. — Ерика — продължи Ахмед, — как стигна до всичко това? Искам да кажа, как така…

Изведнъж светлините в къщата угаснаха. Луната бе залязла и тъмнината бе пълна, като в гробница. Ерика не помръдна. Чу как някой вдигна телефонната слушалка и после с трясък я затвори. Предположи, че Ивон и Раул са прерязали жиците.

Ахмед и Мохамед оживено разговаряха на арабски. После очите й постепенно привикнаха с тъмнината и тя различи смътни силуети. Към нея се приближи някой и тя се дръпна назад. Беше Ахмед, който сграбчи китката й и я изправи на крака. Виждаха се само очите и зъбите му.

— Пак те питам, кой те следеше? — Гласът му беше напрегнат и дрезгав.

Опита се да каже нещо, но не успя. Примираше от страх. Бе се озовала между две ужасни сили. Ахмед нетърпеливо изви китката й. Накрая тя каза:

— Ивон дьо Марго.

Ахмед отново заговори с Мохамед, без да я пуска. В ръката си държеше пистолет. После я повлече през дневната и дългия тъмен коридор към задната част на къщата. Ерика се опита да освободи ръката си, защото се страхуваше, че ще се спъне и ще падне. Но хватката на Ахмед бе желязна. Мохамед тичаше зад тях.

Излязоха в задния двор, минаха край конюшнята и стигнаха задната порта. Ахмед и Мохамед бързо заговориха. Ахмед отвори вратата. Улицата бе безлюдна и по-тъмна от двора, заради палмите, които я ограждаха. Мохамед внимателно подаде глава с пистолет в ръка и поглед в сенките. Увери се, че няма никой и се отдръпна, за да направи път на Ахмед. Без да пуска китката й, той я дръпна рязко и я изтласка пред себе си на улицата.

Първото нещо, което Ерика осъзна, бе, че Ахмед изведнъж стегна хватката си. После чу изстрела. Същият тъп и глух звук, когато бе изправена лице в лице с обезумелия Евангелос. Ахмед се свлече на прага и повлече Ерика със себе си така, че тя падна върху него. В оскъдната светлина видя, че е застрелян също като Евангелос, между очите.

Изправи се на колене и се вцепени. Мохамед се стрелна покрай нея и Ерика безучастно го погледна как се обръща и стреля към дъното на улицата. После се обърна и избяга в противоположната посока.

Напълно замаяна, тя се изправи и отвърна очи от безжизненото тяло на Ахмед. Пристъпи назад в сянката и опря гръб о стената в конюшнята. От предната страна на къщата се чу силен трясък, после още един. Това трябваше да е вратата. Зад себе си чу как Сауда нервно пристъпя в конюшнята. Бе вцепенена. Точно пред себе си видя как пробяга една приведена фигура. Почти веднага след това отекнаха още изстрели. После зад себе си чу трополенето на хора, нахлуващи тичешком в къщата. Знаеше, че Ивон я търси. И решимостта му бе отчаяна.

Чу как се отвори задната врата на къщата. Затаи дъх и проследи появилата се безмълвна фигура. Беше Раул. Пред ужасения й поглед той се наведе над Ахмед, после излезе на улицата.

Вцепенението й трая още няколко минути, докато стрелбата по улицата утихна. Изведнъж тя се стегна, отлепи се от конюшнята, проправи си път през тъмната къща и излезе през предната врата. Прекоси пътя и се втурна в един кирпичен тунел. Мина през някакъв двор, после през още един, тук-там след нея светваха прозорци. Проправяше си път през купища боклуци, кокошарници, прецапа една помийна яма. В далечината се чуха още изстрели и викове. Не спираше да тича, усети, че ако не спре, ще изгуби съзнание. Но едва когато залитайки достигна до Нил, Ерика си позволи да спре. Не знаеше къде да отиде. Не можеше да вярва на никого. А и след като Мохамед е шеф на охраната, как да се обърне към полицията?

В този момент тя си спомни двете министерски къщи, охранявани от разпасаните войници. С усилие се вдигна на крака и се запъти на юг. Придържаше се в сянката край пътя, докато не стигна до тях. После, вече напълно безчувствена, заобиколи първата къща, излезе на осветената улица и застана пред входната врата. Войниците си приказваха между двата входа. Двамата се обърнаха и се втренчиха в Ерика. Тя се приближи до единия. Беше млад, облечен в широка кафява униформа, с ослепително излъскани обувки. На рамото му висеше автомат. Той завъртя оръжието на гърдите си и когато тя се приближи, започна да й говори нещо.