Робин Кук - Сфинкс

Изведнъж усети, че чу някакъв шум. След всички преживени тревоги повече не й беше нужно. Без да вади ключа, се втурна по коридора. В бързината сакът й се удари в купчината тухли. Зад нея вратата й припряно се отключи отвътре.

Когато Евангелос дочу стъпките й, скочи и се втурна към вратата. Стефанос се събуди от шума и извика:

— Убий я!

Евангелос измъкна беретата си и със замах отвори. Погледна в коридора и видя как Ерика се скри зад ъгъла надолу по стълбите.

Нямаше представа кой е в стаята й, но не се и заблуждаваше, че заспалият администратор ще успее да я защити. Трябваше да се добере до Ивон в „Ню Уинтър Палас“. Тя тичешком излезе от задната врата на хотела в градината, прекоси една леха и стигна до края на плувния басейн. Тръгна да го заобикаля, но се хлъзна на мокрите плочки и падна, трескаво се изправи на крака, захвърли чантата си и отново се втурна. Зад нея се чуваха стъпки.

Евангелос бе достатъчно близо, за да я застреля.

— Спри! — изкрещя той и насочи пистолета в гърба на Ерика.

Тя разбра, че няма никакъв смисъл да се съпротивлява. До „Ню Уинтър Палас“ оставаха още петдесет ярда. Тя спря изтощена, гърдите й мъчително се повдигаха и се обърна, за да види преследвача си. Той беше на тридесетина ярда. Спомни си, че го беше виждала в джамията „Ал Ажар“. Огромният разрез, който бе получил тогава, сега бе зараснал и така приличаше на Франкенщайн. Пистолетът му беше насочен към нея, на дулото бе поставен зловещ на вид заглушител.

Евангелос се замисли как точно да я застреля. Накрая се прицели във врата й и бавно започна да натиска спусъка.

Ерика видя как ръката му леко се изпъна. В следващия миг очите й се разшириха от ужас, защото разбра, че той ще я застреля.

— Не! — изкрещя тя.

Пистолетът издаде тих звук. Ерика не усети болка. Не загуби съзнание. После се случи нещо невероятно. Върху челото на Евангелос разцъфна малко червено цвете, той падна по очи и изпусна пистолета си.

Ерика не помръдна. Ръцете й висяха безжизнени. Зад себе си чу някакво движение в храстите.

— Това, че ми избяга, май не беше чак толкова добра идея.

Тя се обърна. Пред нея стоеше мъжът с острия зъб и орловия нос.

— Едва ти се размина — каза той и махна към Евангелос. — Доколкото разбирам, си се запътила към мосю Дьо Марго. Побързай, защото се задават още неприятности.

Ерика се опита да каже нещо, но не можа, просто кимна и мина покрай Калифа, а краката й се огъваха, сякаш бяха гумени. Не си спомняше как се е добрала до стаята на Ивон.

Той отвори вратата и тя се строполи в ръцете му, като неясно мърмореше, че са стреляли по нея, че са я затворили в гробница и че е намерила статуята. Ивон нежно погали косите й и я сложи да седне, като я помоли да му разкаже всичко отначало. Тя тъкмо се канеше да започне, когато на вратата се почука.

— Да — светкавично се отзова Ивон.

— Калифа е.

Ивон отвори и Калифа набута Стефанос в стаята.

— Нае ме, за да пазя момичето и да хвана човека, който иска да я убие. Ето го — каза той и посочи Стефанос.

Стефанос погледна първо Ивон, после Ерика, която бе силно изненадана от това, че Ивон е наел Калифа да я пази, след като преднамерено я бе изложил на опасности. Обзе я неясно притеснение.

— Слушай, Ивон, много е глупаво да влизаме в конфликт. Ядосан си ми, защото продадох първата статуя на човека в Хюстън. Но всъщност моята роля беше да доставя статуята в Швейцария, и дума не може да става за конкуренция между нас. Ти искаш да контролираш нелегалната търговия. Прекрасно. Аз искам само да си запазя моя пазар. Мога да изнасям образците ти от Египет по абсолютно проверен начин. Трябва да работим заедно.

Ерика погледна Ивон. Щеше й се той да се изсмее, да каже на Стефанос, че греши и да му обясни, че иска да унищожи мерния пазар, а не да го контролира.

Ивон прекара пръсти през косата си.

— Защо заплашваше Ерика? — попита той.

— Защото научи прекалено много неща от Абдул Хамди. Исках да запазя канала, по който организирам износа. Но ако тя работи с теб, тогава всичко е наред.

— Имаш ли нещо общо със смъртта на Абдул Хамди и изчезването на втората статуя? — попита Ивон.

— Не. Заклевам се! Дори не бях чул за втората статуя. И точно това ме разтревожи. Уплаших се да не ме изолират, защото в такъв случай писмото на Хамди щеше да отиде в полицията.

Ерика затвори очи и мъчително прие истината. Ивон не беше благородният и безкористен рицар. Намерението му беше да контролира черния пазар, но за своя изгода, а не в полза на науката. Страстта му към антиките надхвърляше всички морални принципи. Тя бе измамена, а още по-вбесяващо бе, че можеха да я убият. Ноктите й се забиха в леглото. Сега вече знаеше, че трябва незабавно да се махне. Трябваше да разкаже на Ахмед за гробницата на Сети.