Робин Кук - Сфинкс

— Пределно ми е ясно до какви принципи. Открита е статуя, която струва милиони. Такива количества пари могат да мотивират какви ли не постъпки. Но това е работа на властите, а не на туристите.

Ерика стисна зъби и с усилие преглътна презрителното „турист“. Таксито ускори ход. Още не можеше да проумее защо Ивон й позволи да се срещне със Стефанос. Събитията се развиха извън всякаква логика и сега тя не знаеше какво да предприеме. Но в едно бе сигурна. Нямаше никакво намерение да се отказва, въпреки категоричното мнение на Ричард. Явно всичко се въртеше около Абдул Хамди. После тя си спомни за сина му и реши да посети магазина му в Луксор.

Ричард се наведе и потупа шофьора по рамото.

— Говориш ли английски?

— Малко — кимна той.

— Знаеш ли къде е американското посолство?

— Да — отвърна той и погледна Ричард в огледалото.

— Няма да ходим в американското посолство — каза Ерика бавно, високо и ясно, за да може шофьорът да я разбере.

— Опасявам се, че ще се наложи да те откарам насила — ядно изрече Ричард и се обърна към шофьора.

— Опасявай се от каквото си щеш, но аз там няма да ходя — безстрастно отвърна Ерика. — Шофьор, спрете колата! — Тя седна на ръба на седалката и придърпа сака си.

— Продължавай по пътя — настоя Ричард и се опита да бутне Ерика на седалката.

— Спри таксито! — изкрещя тя.

Водачът се подчини. Ерика отвори вратата, преди още колата да е спряла и скочи на тротоара.

Ричард я последва, без да плати. Шофьорът се намръщи и подкара успоредно на Ричард, който настигна Ерика и я хвана за ръката.

— Крайно време е да престанеш да се държиш като дете! — извика й той. — Отиваме в американското посолство. Ти не си с всичкия си. Ще загазиш.

— Ричард — тя опря показалец в брадичката му, — ако ти се ходи в американското посолство, иди. Аз отивам в Луксор. Повярвай ми, в посолството не могат да направят нищо по въпроса, да не говорим за това, че цялата история едва ли ще ги заинтересува. А аз отивам в Горен Египет, за да си върша работата, за която съм дошла.

— Ерика, ако настояваш, ще си тръгна. Ще се върна в Бостън. Говоря сериозно. Бих толкова път дотук, а теб това не те интересува. Просто не мога да повярвам.

Ерика мълчеше. Единственото й желание бе той да си тръгне възможно най-скоро.

— И ако си тръгна, не зная какво ще се случи с нашата връзка.

— Ричард — тихо каза Ерика, — аз отивам в Горен Египет.

Следобедното слънце се спусна към хоризонта и Нил заприлича на сребърна лента. Тук-там проблясваха множество искрици, когато вятърът надиплеше повърхността. Ерика трябваше да заслони очи срещу слънцето, за да различи извечните очертания на пирамидите. Сфинксът беше сякаш позлатен. Тя стоеше на терасата си в „Хилтън“. Беше готова за път. Управата на хотела посрещна с удоволствие новината, че освобождава стаята, защото, както обикновено, бяха приели повече резервации от наличните свободни места. Единственият й куфар стоеше до вратата. От пътническото бюро й бяха резервирали място за спален вагон във влака от седем и половина.

Мисълта за Луксор й помагаше да преодолее страха от изминалите дни и да овладее чувствата, обзели я след скандала с Ричард. Храмът на Карнак, Долината на царете, Абу Симбел, Дендера — ето защо бе дошла в Египет. Щеше да се спусне и на юг, за да се срещне със сина на Абдул, но основната й задача бе да се съсредоточи върху прочутите паметници. Радваше се, че Ричард реши да си тръгне. Беше си наложила да не мисли за връзката им, преди да се прибере вкъщи. Тогава щяха да мислят.

За последен път провери банята и намери шампоана си зад завесата на душа. Пъхна го в чантата и погледна колко е часа. Беше шест без петнадесет. Тъкмо тръгваше за гарата, когато звънна телефонът. Беше Ивон.

— Срещна ли се със Стефанос? — ведро я попита той.

— Да — каза Ерика и многозначително замълча. Не беше му се обадила, защото я изложи на такава смъртна опасност.

— Е, той какво ти каза?

— Почти нищо. Но това, което направи, бе по-интересно. Носеше пистолет. Тъкмо бяхме влезли в джамията „Ал Ажар“, и се появи огромен плешив мъж, някой очевидно го беше бил. Каза на Стефанос, че някой си Калифа бил там. И точно тогава сякаш настъпи краят на света. Ивон, как можа да ме изпратиш на среща с такъв човек?

— Боже мой! — възкликна Ивон. — Ерика, в никакъв случай не излизай от стаята си, преди да съм ти се обадил.

— Съжалявам, Ивон, но тъкмо тръгвах. Всъщност напускам Кайро.

— Напускаш? Мислех, че имаш мярка за неотклонение — изненада се Ивон.