Робин Кук - Сфинкс

С пътеводителя на Бедекер в ръка тя седна на един варовиков блок и прочете раздела за Абидос. Добре познаваше обекта, но искаше още веднъж да се увери кои секции бяха украсени с йероглифи по време на владичеството на Сети I. Храмът бе завършен от сина и наследника на Сети I, Рамзес II.

Калифа, който не знаеше, че Ерика смята да посети Абидос, стоеше на перона в Луксор и чакаше да слязат пътниците. Влакът бе пристигнал по разписание и бе посрещнат от огромна тълпа, която възторжено го обсади. Чуваха се викове и крясъци, главно от продавачите на плодове и освежителни напитки, опитващи се да пробутат стоката си на онези от пътниците в очуканите третокласни вагони, които продължаваха към Асуан. Чу се свирка и между тези, които слизаха и тези, които се опитваха да се качат, настъпи истинска война. Египетските влакове винаги спазваха разписанието си.

Калифа запали цигара, после още една, като оставяше дима да се вие около клюнестия му нос. Беше встрани от навалицата, на място, откъдето можеше да наблюдава целия перон и главния изход едновременно. Няколко закъснели пътници се втурнаха с надеждата да хванат влака, който вече излизаше от гарата. Нямаше и помен от Ерика. Той допуши цигарата си и излезе през главния вход. Запъти се към пощата, за да телефонира в Кайро. Нещо се беше случило.

Абидос, 11:30

Унесена в разглеждането на храма на Сети I, Ерика влизаше от зала в зала, обзета от сладостен трепет. Най-после бе успяла да се докосне до упойващата магия на древния Египет. Барелефите бяха изумителни. Смяташе на връщане да остане в Абидос и да се заеме по-сериозно с невероятното богатство от йероглифно писмо, което покриваше стените на целия храмов комплекс. Засега само преглеждаше текстовете, за да провери дали някъде между надписите на Сети не се появява и името на Тутанкамон. Не го намери никъде, освен в галерията на царете, където бяха изредени имената на всички древноегипетски фараони в хронологичен ред.

Докато обикаляше вътрешните камери, където покривните плочи още не бяха рухнали, тя разчиташе йероглифите на светлината на прожектора.

После тихо си повтори надписа от статуята на Сети: „Да почива във вечен мир Сети, който дойде на власт след Тутанкамон“. Накрая трябваше да признае, че тук, в храма на Сети I, фразата й се струваше също толкова безсмислена, колкото и на терасата в „Хилтън“. Порови в сака си и измъкна снимката на надписа от статуята. Потърси по стените някаква подобна комбинация от знаци. Това беше бавна и както се оказа накрая неблагодарна работа. Отначало дори не успя да открие името на Сети, написано така, както беше на статуята, свързано с бог Озирис. В храма той обикновено биваше свързван с бог Хорус.

Тя не усети как преминаха утринните часове и настъпи следобедът, нито пък обърна внимание на жегата и глада. Минаваше три, когато премина параклиса на Озирис и влезе в същинското му светилище. Навремето е било изумителна зала, с покрив, който се е крепял на десет колони. Сега суха слънчева светлина заливаше стените и барелефите, посветени на Озирис, бога на мъртвите.

В порутената зала нямаше други туристи и Ерика, необезпокоявана, бавно обхождаше стените и се дивеше на изкусните скулптирани стенописи. В противоположния край на празната зала тя видя ниска врата. Вътре беше тъмно. Направи справка в пътеводителя на Бедекер, където това помещение бе описано просто като камера с четири колони.

Ерика преодоля страха си, извади прожектора, наведе се и мина през ниската врата. После бавно плъзна лъча по стените, колоните и тавана на мъртвешки тихото помещение. Предпазливо пристъпи по неравния под и заобиколи тежките колони. На срещуположната стена бяха входовете на трите параклиса — на Изис, Сети I и Хорус. Тя с нетърпение се вмъкна в параклиса на Сети I.

Тук не проникваше дневна светлина. Прожекторът осветяваше съвсем малка площ. Останалата част от стаята тънеше в непрогледна тъма. Тя плъзна лъча по четирите стени. И почти веднага забеляза сред йероглифите именния знак на Сети I, изписан по абсолютно същия начин, както и върху статуята. Беше Сети, оприличен на Озирис.

Ерика огледа йероглифите, които окръжаваха именния знак и предположи, че се четат вертикално и от ляво надясно. Без да превежда точно, тя разбра, че този малък параклис е бил довършен след смъртта на Сети I и в него е бил извършен ритуалът на Озирис. След това имаше нещо странно. Приличаше на лично име. Невероятно. Върху фараонските паметници никога нямаше лични имена. Ерика свърза отделните звуци: „Не-неф-та“.