Робин Кук - Сфинкс

— Ерика Барън — каза Стефанос с широка усмивка. — Бих ви разпознал сред хиляди други жени. Вие сте много по-красива от описанието на Ивон. — Стефанос дори не се и опита да прикрие възхищението си.

— Мистър Маркулис? — попита Ерика, макар че едва ли имаше някакво съмнение. Угодническите маниери и мазният му вид напълно отговаряха на очакванията й. Това, което не очакваше да види, беше големият златен кръст, овесен на врата му. Посред джамията блясъкът му сякаш гръмогласно обявяваше агресивния и безскрупулен характер на собственика.

— Стефанос Христос Маркулис — гордо заяви гъркът.

— Това е Ричард Харви — каза тя и избута Ричард напред.

Стефанос му хвърли бегъл поглед и повече не му обърна внимание.

— Бих желал да говоря с теб насаме, Ерика — каза той и протегна ръка.

Ерика се вкопчи в ръката на Ричард и отвърна:

— Предпочитам Ричард да присъства на разговора.

— Както желаеш.

— И обстановката тук е прекалено мрачна за каквито и да било разговори.

Стефанос се разсмя и смехът му отекна между колоните.

— Така е, но не забравяй, че ти сама предложи да не се срещнем в „Хилтън“.

— Най-добре е да приключваме с този разговор възможно по-бързо — каза Ричард. Той нямаше представа какво става, но не му се искаше да гледа Ерика толкова изплашена.

Усмивката на Стефанос се стопи. Не беше свикнал да му противоречат.

— За какво искате да говорите с мен? — попита Ерика.

— Абдул Хамди — кратко изрече Стефанос. — Спомняш ли си го?

— Да — каза тя. Искаше да издаде колкото бе възможно по-малко информация.

— Е, тогава ми разкажи какво знаеш за него. Каза ли ти нещо необичайно? Даде ли ти някакви писма или документи?

— Защо? — сприхаво попита Ерика. — Защо трябва да ви казвам?

— Можем да си помогнем взаимно — отвърна Стефанос. — Интересувате ли се от антики?

— Да.

— Е, в такъв случай аз мога да ви помогна. От какво точно се интересувате?

— От една голяма статуя на Сети I в естествен ръст — каза тя и настъпателно се наведе напред.

Ако беше изненадан с нещо, то Стефанос поне не го показа.

— Говориш за много сериозни неща — каза той най-накрая. — Имаш ли представа за какви суми става въпрос?

— Да — не се предаваше Ерика. Всъщност тя нямаше ни най-малка представа. Трудно й беше дори да гадае.

— Хамди говори ли ти нещо за такава статуя? — попита Стефанос и в гласа му се прокрадна напрегната нотка.

— Да.

— Каза ли откъде е получил статуята или закъде е била предназначена?

Лицето му беше изключително сериозно и въпреки горещината Ерика потрепери. Опита се да предвиди какво би искал Стефанос да научи от нея. Явно искаше да разбере закъде е била предназначена статуята преди убийството. Сигурно за Атина! Ерика проговори тихо, без да го поглежда.

— Не ми каза кой му е продал статуята. — Нарочно не отговори на втората част от въпроса на Стефанос. Това си беше чист хазарт, но ако спечелеше, Стефанос щеше да остане с убеждението, че са й известни някои тайни. И по този начин тя може би щеше да успее да изкопчи нещо от него.

Но разговорът бе прекъснат. Изведнъж от сумрака зад Стефанос изникна едра фигура. Ерика видя огромна плешива глава с порезна рана, която започваше от темето, спускаше се през носа и свършваше в дясната буза. Раната изглеждаше така, сякаш бе направена с бръснач — въпреки дълбочината си тя почти не кървеше. Ръката на мъжа се протегна към Стефанос, а Ерика сподавено извика и впи нокти в дланта на Ричард.

Стефанос реагира на предупреждението на Ерика с изненадваща бързина. Той се завъртя и падна надясно, с десния крак, приготвен за удар отдолу. В последния момент разпозна Евангелос.

— Какво стана? — разтревожен попита той и стана на крака.

— Калифа — изгъгна Евангелос. — Калифа е в джамията.

Стефанос подпря изнемощелия Евангелос на една колона и бързо се огледа. Изпод лявата си мишница измъкна малък, но зловещ на вид автоматичен пистолет „Берета“ и свали предпазителя.

При вида на пистолета Ерика и Ричард невярващо се притиснаха един към друг. Преди да успеят да реагират, смразяващ кръвта вик отекна в необятната зала. Трудно можеше да се прецени откъде идва, защото ехото го умножи хиляди пъти. Когато заглъхна, тихите молитви вече не се чуваха. Настъпилата тишина вещаеше гибел. Никой не помръдваше. От мястото, където се бяха сгушили Ерика и Ричард, се виждаха няколко групи ученици с учителите им. Те също бяха объркани и сковани от страх. Какво ставаше?