Робин Кук - Сфинкс

Наведе се и се вгледа в безжизнените очи на Тюфик Хамди. В тях бе замръзнал ужасът от гледката на отиващия си живот. Но защо? Ахмед се изправи. От вонята му прилоша. Той си проправи път през посипания с парчетии под към малкия двор. Слънцето огря лицето му и той постоя неподвижен, докато си поеме дъх и прочисти дробовете си. Знаеше, че не може да се върне в Кайро, преди да е разяснил случая. Мислите му се върнаха към Ивон дьо Марго. Винаги, когато се появеше, започваха неприятности.

Ахмед се измъкна на улицата. Беше решил да отиде направо в главното полицейско управление на Луксор, до железопътното депо, а после да се обади в Кайро. Качи се на Сауда и се замисли какво ли е направил или е знаел Тюфик Хамди, че да го сполети такава съдба.

Кайро, 14:05

— Страхотен магазин — каза Ричард, когато се измъкнаха от тълпата и влязоха в сенчестото помещение. — Много добре подбрани стоки. Оттук човек може да си напазарува за Коледа.

Ерика бе изумена от това колко празна е стаята. От „Антика Абдул“ не бе останало нищо, освен няколко парчета от потрошени съдове. Сякаш магазинът никога не е съществувал. Дори стъклото от витрината бе свалено. Нямаше ги синците на входа, нямаше ги завесите и килимчетата, нямаше нито един парцал, нито пък бе останала и една треска от многобройните шкафове.

— Просто не мога да повярвам — промълви Ерика и пристъпи към мястото, където бе стоял остъкленият тезгях. — Тук висеше тежка завеса, която разделяше помещението на две.

Отиде в дъното и се обърна към Ричард:

— А тук бе извършено убийството. Господи, беше ужасно! Убиецът стоеше точно там, където си сега.

Ричард сведе поглед към краката си и отстъпи от прокълнатото място.

— Май крадците са отмъкнали всичко. Като гледам каква мизерия е наоколо, явно всичко има някаква стойност — каза той.

— Несъмнено. — Тя извади от сака си прожектор. — Но магазинът не е просто ограбен. Тези дупки в стените преди ги нямаше. — Тя включи прожектора и надникна в някои от дупките.

— Прожектор! — удиви се Ричард. — Добре си се приготвила.

— Всеки, който идва в Египет без прожектор, прави голяма грешка.

Той приближи една от прясно изровените дупки и изстърга част от засъхналата по пода кал.

— Вероятно е дело на местните хулигани.

Ерика поклати глава.

— Мисля, че са претърсили магазина много внимателно.

Ричард огледа пода и забеляза, че той бе разкопан по някаква система.

— Възможно е, но какво от това? Искам да кажа, какво може да са търсили?

Ерика прехапа устни. Винаги правеше така, когато се опитваше да се съсредоточи. Въпросът на Ричард не беше лишен от смисъл. Може би в Кайро бе обичайно да се крият пари и ценности в стените или в пода. Но после се сети, че и нейната стая беше претърсвана. Без повече да се колебае, тя извади светкавицата, закрепи я към фотоапарата и направи няколко снимки.

Ричард усети безпокойството й.

— Неприятно ли ти е да се връщаш тук?

— Не — отвърна тя. Не желаеше да му дава поводи да се чувства неин покровител. Истината беше, че магазинът ужасно я потискаше. Опустошението, което завари, й напомняше за смъртта на Абдул Хамди. — Имаме десет минути, за да стигнем до джамията „Ал Ажар“. Не искам да закъснявам за срещата с мистър Стефанос Маркулис — допълни тя и с облекчение излезе навън.

Когато отново се озоваха на претъпканата уличка, Калифа тръгна след тях. Сакото му отново бе преметнато на дясната ръка, върху полуавтоматичния „Стечкин“. Предпазителят беше свален. Раул бе казал, че тя ще се срещне със Стефанос Маркулис и той не искаше да рискува в тълпата. Гъркът бе известен с агресивността и безскрупулността си, а Калифа получаваше такива високи хонорари, защото никога не рискуваше.

Ерика и Ричард излязоха от западния край на „Кан ел Калили“ и се озоваха сред широкия, многолюден и слънчев площад „Ал Ажар“. Прахът и горещината веднага ги накараха да закопнеят по относителната хладина, която цареше на пазара. Те се запътиха през центъра на площада към древната джамия с изумени погледи, приковани в трите тънки като игли минарета, извисяващи се в бледосиньото небе. Но се оказа, че никак не е лесно да се проникне през гъстата тълпа. Трябваше здраво да се държат един за друг, за да не се изгубят. Пространството точно пред джамията напомни на Ерика бостънския „Хеймаркет“, с безбройните си търговци на плодове и зарзавати, с ръчните им колички и с хилядите гласовити клиенти, които се пазаряха за цените. Ерика си отдъхна с облекчение, когато стигнаха до джамията и се промъкнаха през главния вход, известен като Бръснарската порта. Обстановката веднага се промени. Шумът от площада не можеше да проникне в каменната сграда. Вътре беше хладно, мрачно и тържествено като в мавзолей.