Робин Кук - Сфинкс

— Все едно че се обличам за операция — каза Ричард и обу картонените чехли върху обувките си.

Минаха през преддверието, оглеждайки многобройните коридори, които водеха до притъмнени стаи. Стените бяха иззидани от големи варовикови блокове и напомняха тъмница, а не Божи храм.

— Май трябваше да уточня по-точно къде ще се срещнем — каза Ерика.

Преминаха под няколко арки, и силно изненадани се озоваха отново под ослепителното слънце. Стояха в края на огромен двор, заобиколен от високи колони, съединени с издължени и изострени персийски аркади. Беше необичайна гледка, защото дворът се намираше в центъра на Кайро и въпреки това бе напълно безлюден и тих. Ерика и Ричард се поспряха на сянка и изумени се взряха в екзотичните арки, подобни на ребра на старинни кораби, в оградите с форма на мидени черупки и завършващи със сводести бойници.

Ерика бе неспокойна. Страхуваше се от срещата със Стефанос Маркулис и сега, когато се озова в тази непозната обстановка, безпокойството й се засили. Ричард я хвана за ръка и я поведе през правоъгълния двор към една арка, която беше малко по-висока от останалите и завършваше с купол. Докато прекосяваха двора, Ерика се опита да надникне в турскосините сенки на околните покрити галерии. На каменния под седяха няколко души, загърнати в бели плащове.

Евангелос Папарис бавно заобиколи мраморната колона, без да изпуска Ерика и Ричард от очи. Предчувстваше неприятности и затова беше напрегнат. Той се намираше в северния край на двора, дълбоко скрит в сянката на аркадата. Ерика и Ричард сега се отдалечаваха от него по диагонала. Евангелос не бе сигурен, че Ерика е жената, която очакваше, тъй като не беше сама, но описанието съвпадаше. Така че когато двойката стигна до арката, водеща към мираба, той излезе от сянката и бавно описа с ръка полукръг във въздуха, после вдигна два пръста. Стефанос Маркулис, скрит в сянката на стаята за молитви, на около двеста фута от него, го видя и му махна, че е разбрал. Стефанос вече знаеше, че Ерика е дошла с придружител. Имайки предвид това, той заобиколи колоната, подпря се на нея и зачака. От лявата му страна седяха група студенти по богословие, скупчени около учителя си, който с напевен глас четеше от Корана.

Евангелос Папарис се канеше да тръгне към главния вход, когато зърна Калифа. Бързо се дръпна в сянката и се помъчи да си спомни къде е виждал този профил. Когато отново погледна, мъжът бе изчезнал, а Ричард и Ерика вече влизаха в молитвената зала. Тогава Евангелос си спомни. Мъжът с черното сако, подозрително преметнато през едната ръка, беше Калифа Калил, наемният убиец.

Върна се под колоните, но не видя Стефанос. Това го обърка. Обърна се и реши да провери дали Калил е още в сградата.

Ерика бе чела за джамията „Ал Ажар“ в Бедекер и сега знаеше, че се намират пред автентичния мираб, или с други думи, пред залата за молитви. Тя беше изкусно съградена от малки мраморни и алабастрови детайли, които образуваха сложни геометрични конструкции.

— Тази ниша гледа към Мека — прошепна Ерика.

— Тук е много мрачно и потискащо — тихо отвърна Ричард.

В приглушената светлина от двете му страни, докъдето стигаше погледът, се виждаха само безкрайни редове от колони. Сведе поглед към пода на залата и забеляза, че е застлана с безброй застъпващи се ориенталски килими.

— На какво мирише? — попита той.

— Тамян — каза Ерика. — Чуй!

Когато слухът им привикна с тишината, те доловиха равния шум от десетки приглушени гласове и скоро забелязаха многобройни групи студенти, седнали около учителите си.

— Джамията вече не е университет, но все още се използва за четене на лекции по Корана — прошепна Ерика.

— Така и аз мога да уча — каза Ричард и посочи един човек, който спеше, проснат на пода.

Ерика се обърна и погледна към заляния в слънчева светлина двор. Искаше да се махне оттук. Атмосферата в джамията беше зловеща и тя реши, че това не е място, подходящо за срещи.

— Хайде, Ричард — каза тя, хвана го за ръка и го затегли навън, но на него му беше интересно да навлезе по-навътре, под сводовете, и я дръпна натам.

— Хайде да разгледаме онази гробница на султан Рахман, дето чете за нея — предложи той и я дръпна отново.

Ерика се обърна и го погледна.

— Предпочитам… — започна тя, но не можа да завърши.

Ричард забеляза застиналото й изражение, проследи погледа й и се обърна към приближаващия мъж. Усещаше напрежението в ръката й. И тъй като знаеше, че тя сама уговори тази среща, недоумяваше защо се чувства тъй притеснена.