Робин Кук - Сфинкс

Изведнъж изтрещяха изстрели и смъртоносният вой на рикошетите отекна в мраморната зала. Ерика и Ричард, а след тях и Стефанос, и Евангелос се проснаха по очи, без дори да разберат откъде ги грози опасността.

— Калифа! — изгъгна Евангелос.

В молитвената зала се извисиха още крясъци, последвани от нещо като тътен. Изведнъж Ерика осъзна, че стотици хора бягаха. Учениците се бяха устремили на север, после внезапно смениха посоката. Към тях се беше втурнала обезумяла тълпа, която прииждаше като потоп между колоните. Прозвучаха още изстрели. Тълпата се превърна в стадо.

Ерика и Ричард изоставиха двамата гърци и се втурнаха на юг. Хванати ръка за ръка, те заобикаляха колоните и се стремяха да се движат пред изпадналата в паника тълпа, която ги притискаше отзад. Достигнаха дъното на залата. Изпревариха ги няколко ученици с облещени от ужас очи, сякаш сградата гореше. Гмурнаха се в една ниска врата и продължиха по тесен коридор. Той водеше към малък проход, завършващ с тежка дъбова врата, леко открехната. От нея излязоха на улицата. Там вече се беше събрала любопитна тълпа. Ерика и Ричард се отправиха в обратна посока, далеч от мястото на събитието.

— Това е лудница — каза Ричард и в гласа му имаше повече гняв, отколкото облекчение. — Какво, по дяволите, става тук?

Той не очакваше да получи отговор и затова Ерика замълча. В три поредни дни тя бе ставала свидетел на зверско насилие и при всеки следващ случай нападенията изглеждаха все по-тясно свързани с нея.

Ричард здраво стисна ръката й и я потегли след себе си из многолюдните улици. Искаше по възможно най-бързия начин да се отдалечат от джамията „Ал Ажар“.

— Ричард… — проплака най-накрая Ерика. — Ричард, хайде по-бавно.

Спряха пред едно шивашко ателие. Устните му бяха свити в ядна гримаса.

— Тоя Стефанос, ти знаеше ли, че ще бъде въоръжен?

— Бях притеснена преди срещата, но…

— Отговори ми на въпроса, Ерика! Знаеше ли, че ще бъде въоръжен?

— Изобщо не съм помислила за това.

— Явно е трябвало да помислиш. Добре, първо на първо, кой е тоя Стефанос Маркулис?

— Търговец на антики от Атина. Явно е забъркан с нелегални сделки.

— И по какъв начин беше уредена тази, така да се каже, среща?

— Един приятел ме помоли да се срещна със Стефанос.

— И кой е този прекрасен приятел, който те праща в ръцете на един бандит?

— Казва се Ивон дьо Марго. Французин е.

— И що за приятел ти е той?

Тя още трепереше от преживяното и не бе съвсем сигурна как да овладее този му пристъп на ярост.

— Съжалявам… — каза тя, въпреки че не знаеше за какво точно се извиняваше.

— Да, сега аз бих могъл да повторя това, което каза снощи, когато ти се извиних, че съм те уплашил. Хората казват „съжалявам“ с надеждата, че по този начин всичко ще се оправи, но нищо не се оправя. Заради теб за малко не ни избиха. И ми се струва, че толкова приключения са ти достатъчни. Отиваме в американското посолство и оттам заминаваме за Бостън, ако ще и насила да те кача в самолета.

— Ричард…

През навалицата бавно се промъкваше празно такси. Ричард зърна колата и махна на шофьора. Тълпата неохотно им направи път. Мълчаливо се наместиха на задната седалка и Ричард помоли шофьора да кара към „Хилтън“. В Ерика бушуваха гняв и отчаяние едновременно. Ако Ричард си беше позволил да каже на шофьора: „Към американското посолство!“, тя щеше да скочи от колата.

След десет минути мълчание Ричард най-после проговори. Тонът му бе поомекнал:

— Мисълта ми е, че ти просто нямаш необходимата подготовка за такива работи. С това поне трябва да се съгласиш.

— С познанията си по египтология — сопна му се тя — смятам, че съм безупречно подготвена.

Притиснато от потока коли, таксито напредваше сантиметър по сантиметър през една от огромните средновековни порти на Кайро и Ерика внимателно я разгледа, първо през страничното, а после и през задното стъкло.

— Египтологията е наука за една мъртва цивилизация — рече той и понечи да потупа коляното й. — Тя няма нищо общо с настоящия проблем.

Тя го погледна.

— Мъртва цивилизация… нищо общо… — Самите му изрази потвърждаваха отношението му към нейната работа. Унизително и оскърбително.

— Твоето образование е академично. Трябва да приемеш това. Тия разбойнически и приключенски истории са детински, и при това много опасни. Идиотско е да се поема такъв риск за една статуя, пък каквато и да е тя.

— Това не е каква да е статуя! — ядосано отсече тя. — А и нещата опират до принципни позиции, а ти едва ли си в състояние да ги проумееш.