Робин Кук - Сфинкс

— Това нищо не е. Имаш късмет, че не си в затвора. Готов съм да се обзаложа, че екскурзоводът ти е именно там в момента.

— Мисля, че заслугата за освобождаването ми е на Ахмед Казан — каза тя.

— Ти познаваш Ахмед Казан?

— Не знам как да определя връзката ни — продължи тя. — Снощи, след като се разделих с теб, той ме чакаше в стаята ми.

— Сериозно!? — Ивон изпусна вилицата си върху чинийката.

— Ако ти сега се изненадваш, опитай се да си представиш как се чувствах аз. Реших, че е дошъл да ме арестува, защото не съм им докладвала за убийството на Абдул Хамди. Заведе ме в кабинета си и ме разпитва в продължение на половин час.

— Това е невероятно. — Ивон избърса устните си в салфетката. — Ахмед Казан вече е знаел за Абдул Хамди?

— Не мога да преценя дали е знаел. Първоначално си помислих, че знае. Каква друга причина можеше да има, за да ме отвежда в кабинета си. Но той нищо не спомена в тази връзка, а и мен ме достраша да повдигна въпроса.

— И какво искаше?

— Най-вече ме разпитваше за теб.

— За мен? — Ивон направи невинна гримаса и заби показалец в гърдите си. — Ерика, ти си преживяла два изумителни дни. Аз от години идвам тук, но досега не съм се срещал с Ахмед Казан. И какво те пита за мен?

— Искаше да знае защо си в Египет.

— И ти какво му каза?

— Че не зная.

— И не спомена нищо за статуята на Сети?

— Не. Страхувах се, че ако спомена за статуята, ще трябва да разкажа и за убийството на Абдул Хамди.

— А той спомена ли нещо за статуята на Сети?

— Нищо.

— Ерика, ти си фантастична! — Изведнъж той стана, наведе се през масата и я целуна.

Това беше толкова неочаквано за нея, че тя усети как се изчервява, нещо, което не беше й се случвало от години. Засрамена, тя отпи от кафето.

— Не мисля, че Ахмед Казан повярва на всичко, което му казах.

— Защо мислиш така? — попита Ивон.

— Когато се върнах в стаята си днес следобед, забелязах леки промени в гардероба си. Мисля, че са претърсвали стаята ми. След като Ахмед Казан е бил там предишната вечер, единственото, което ми идва наум, е, че египетските власти са се върнали по-късно. Ценните предмети бяха непокътнати. Няма нищо откраднато. Но нямам и представа какво са търсили.

Ивон замислено дъвчеше, без да сваля очи от Ерика.

— Вратата ти има ли допълнително резе? — попита той.

— Да.

— Винаги го слагай. Ерика, когато беше при Абдул Хамди, той даде ли ти някакви писма или книжа?

— Не, даде ми само един фалшив скарабей, който изглеждаше съвсем като истински, и ме убеди да ползвам неговия пътеводител на Бедекер вместо моя на Нейджъл.

— И къде са тези неща сега?

— Ето тук. — Тя бръкна в сака си и извади пътеводителя без корицата. Най-после се бе откъснала и Ерика я остави в хотелската стая. Скарабеят беше в портмонето й.

Ивон го взе и го разгледа близо до пламъка на свещта.

— Сигурна ли си, че е фалшив?

— Добър е, нали? И аз помислих, че е истински, но Хамди настояваше на противното. Каза, че синът му го е правил.

Ивон внимателно постави скарабея на масата и взе пътеводителя.

— Тези пътеводители са фантастични — промърмори той и внимателно разлисти целия том, като внимателно огледа всяка страница. — Няма по-добро помагало за древноегипетските обекти, особено за Луксор. — Той остави томчето на масата и продължи: — Ще имаш ли нещо против, ако го взема и го дам за установяване на автентичността? — попита той, стиснал скарабея между палеца и показалеца си.

— Искаш да го дадеш на въглероден анализ?

— Да. Изглежда ми автентичен, ето и именният знак на Сети. Мисля, че е истинска кост.

— За материала си прав. Хамди каза, че са изработени от кости, изровени от древните обществени катакомби. Така че въглеродната проба нищо няма да покаже. Хамди обясни, че изкуствено състарявали гравюрите, като ги натъпквали в гушите на пуйки.

Ивон се разсмя.

— Антикварната промишленост в Египет е изключително изобретателна. И въпреки това бих желал да дам този скарабей за изследване.

— Нямам нищо против, само настоявам да си го получа обратно. — Тя допи кафето си и устата й се напълни с горчива утайка. — Ивон, защо Ахмед Казан се интересува от делата ти?

— Мисля, че с нещо го притеснявам. Но просто не мога да проумея защо се е обърнал към теб, а не към мен. Той смята, че аз съм изключително опасен колекционер на антики. Знае, че съм попаднал на няколко твърде ценни придобивки по време на опитите си да проследя нелегалните търговски канали. Фактът, че работя срещу нелегалната търговия, не означава нищо за него. Ахмед Казан е част от тукашната бюрокрация. Вместо да приемат помощта ми, те треперят за креслата си. Освен това им е присъща трайна омраза към англичаните и французите. А аз съм французин, имам и малко английска кръв.