Робин Кук - Сфинкс

После облекчено въздъхна и с широк замах затръшна вратата, която издаде мощен трясък, последван от щракването на американската брава. Събу обувките си, изключи климатичната инсталация и отвори балконската врата. Прожекторите, които осветяваха пирамидите и сфинкса, бяха изключени. Върна се в стаята, съблече роклята си и я закачи в гардероба. В далечината се чуваха колите, които въпреки късния час още пъплеха по „Корнеиш ел Нил“. Не се чуваше никакъв друг шум. Но докато сваляше грима си, тя чу познат звук зад вратата.

Замръзна и се взря в отражението си. Беше по бикини и сутиен, с едно гримирано око. В далечината се чуха клаксони, после и те заглъхнаха. Тя затаи дъх и напрегна слух. И отново чу характерния метален звук на ключ, който влиза в ключалка. Почувства как кръвта се оттегли от лицето й. Някой се опитваше да отвори вратата. Осъзна това и бавно се обърна. Резето не беше поставено. Ерика изтръпна. Не можа да събере кураж да се втурне и да го постави. Страхуваше се, че няма да успее да изпревари натрапника. Ключалката отново изтрака.

После тя ужасена видя как топката на вратата бавно се завърта и подобно на уплашено животно, трескаво огледа стаята в търсене на изход. Балконът! Можеше ли да достигне съседната тераса? Не, трябваше да се надвеси над девететажната бездна. После се сети за телефона. Безшумно изтича до другия край на стаята и притисна слушалката към ухото си. Чу далечен сигнал. В същия миг без никакъв звук вратата се открехна. От коридора нахлу остра светлина, която проряза сумрака в стаята. Ерика падна на колене, хвърли слушалката на леглото, просна се по очи и изпълзя под леглото.

Оттук виждаше само долния ръб на вратата. От телефона се чу жужене. Тя разбра, че телефонът ще я издаде, той беше безпогрешен знак, че се е скрила. В стаята влезе мъж и тихо затвори вратата зад себе си. Пред ужасения поглед на Ерика той пристъпи към леглото, после излезе от полезрението й. Тя се страхуваше дори да помръдне главата си. Той постави слушалката на телефона. После безшумно отново се появи в полезрението й, явно проверяваше банята. Студена пот изби по лицето й, когато го видя да отива до гардероба. Той я търсеше! Вратите на гардероба се отвориха, после се затвориха. Той се върна в центъра на стаята и спря, обувките му бяха на не повече от пет-шест фута от главата на Ерика. После, крачка по крачка те се доближиха и спряха до леглото. Тя можеше да го докосне, толкова беше близо. Внезапно покривката се вдигна и тя се озова лице в лице с един мъж.

— Ерика, какво, по дяволите, търсиш под леглото?

— Ричард! — изпищя Ерика и избухна в сълзи.

Въпреки че все още бе прекалено разстроена, за да помръдне, Ричард я измъкна и я отупа от праха.

— Сериозно — попита той, — кажи ми какво правеше под леглото?

— О, Ричард — тя изведнъж се хвърли на врата му, — толкова се радвам, че си ти. Не мога да ти обясня колко много се радвам. — Тя се притисна към него и силно го прегърна.

— Трябва по-често да те изненадвам — щастливо промълви той.

Те постояха така, докато Ерика се посъвземе.

— Наистина ли си ти? — каза тя най-после и се вгледа в лицето му. — Просто не мога да повярвам. Не сънувам ли?

— Не сънуваш. Аз съм. Малко поуморен, но тук, с теб, в Египет.

— Наистина изглеждаш уморен — каза тя и приглади косата от челото му. — Добре ли си?

— Да, нищо ми няма. Само съм уморен. Казаха, че имало някакви проблеми с оборудването — почти четиричасово закъснение в Рим. Но не съжалявам. Изглеждаш прекрасно. Откога си гримираш само едното око?

Тя се усмихна и нежно го прегърна.

— Щях да изглеждам още по-добре, ако ме беше предупредил, че пристигаш. Как успя да се измъкнеш от работата си? — Тя се облегна назад в ръцете му и положи длани на гърдите му.

— Преди време поех пациентите на мой колега, когато баща му почина. Така че ми дължеше услуга. Той ще се занимава със спешните случаи и домашните посещения. А нормалната практика просто ще почака. И без това, докато те нямаше, нищо не успях да свърша. Страхотно ми липсваше.

— И ти ми липсваше. Сигурно затова ти се обадих по телефона.

— Много се зарадвах. — Той я целуна по челото.

— Когато преди година те попитах ще можеш ли да дойдеш с мен в Египет, ти ми каза, че е абсолютно невъзможно да отделиш време.

— Е… тогава практиката ми не беше толкова сигурна. Но това бе преди година, а сега съм с теб, и то тук, в Египет. Още не мога да повярвам. Но, Ерика, какво правеше под леглото? — В ъгълчетата на устните му трепна усмивка. — Уплаших ли те? Съжалявам, не беше нарочно. Мислех, че спиш, исках тихо да дойда и да те събудя, както правехме вкъщи.