Робин Кук - Сфинкс

— Защо не се качиш в апартамента за едно бренди след вечерята? — попита Ивон.

Ерика го погледна и се опита да изясни чувствата си. Твърде вероятно беше предложението му далеч да не е толкова невинно, колкото звучеше на пръв поглед. Но той определено я привличаше и след противния ден й се искаше да почувства нечия близост. И въпреки това физическото привличане невинаги беше добър съветник, а и Ивон бе толкова съвършен, че човек неволно се усъмняваше във всичките му достойнства. Тя го погледна и си призна, че изобщо не може да го разбере. Беше й се струпало прекалено много наведнъж.

— Благодаря ти, Ивон — топло отвърна тя, — но няма да приема. Защо не изпием по едно последно питие в „Хилтън“?

— Разбира се, защо не? — каза Ивон и тя за момент изпита разочарование, че той не бе по-настоятелен. Дори й се стори, че става жертва на собствените си предразсъдъци.

Когато стигнаха до хотела, те решиха, че ще е по-добре да се разходят, отколкото да останат в задимения „Таверн“. Ръка за ръка прекосиха оживения булевард „Корнеиш ел Нил“ и се упътиха към моста „Ел Тарир“.

Ивон я прегърна през раменете и тя положи длан върху неговата. Отново я обзеха съмнения. Отдавна не беше общувала с друг мъж.

— Днес в Кайро пристигна един грък на име Стефанос Маркулис — внезапно каза Ивон, когато спряха до парапета. — Мисля, че ще те потърси и ще се опита да се срещне с теб.

Ерика го погледна с недоумение.

— Стефанос Маркулис търгува с египетски антики в Атина. Рядко идва в Египет. Сега не зная защо е дошъл и искам да разбера. Възможно е да е дошъл заради убийството на Абдул Хамди или статуята на Сети I.

— И иска да говори с мен за убийството?

— Да — отвърна Ивон, загледан в мрачните води на Нил. — Има някаква връзка с цялата история, но още не мога да разбера каква.

— Ивон, не искам да имам нищо общо с цялата тази история. Честно казано, всичко ужасно ме плаши.

— Разбирам — успокои я Ивон, — но какво да направя, като разполагам само с теб.

— Какво искаш да кажеш?

Ивон се обърна към нея.

— Ти си последната връзка със статуята на Сети I. Стефанос Маркулис по някакъв начин беше свързан с продажбата на хюстънската статуя. Опасявам се, че е свързан и с тази. Знаеш колко важно е за мен да спра тази гавра с антиките.

Ерика погледна към светлините на „Хилтън“.

— Човекът от Хюстън, който купи първата статуя, също пристигна днес. Следобед ме чакаше във фоайето на хотела. Казва се Джефри Райс.

Устните на Ивон се присвиха.

— Той предлага десет хиляди долара на всеки, който може да му каже къде е статуята, за да я купи.

— Божичко! Кайро ще полудее. Само като си помисля, че доскоро се страхувах да не би Ахмед Казан да разбере за съществуването на статуята… Е, Ерика, при това положение трябва да действам много бързо. Разбирам колко ти е неприятно, но, моля те, направи ми тази услуга, говори със Стефанос Маркулис. Искам да разбера какви са намеренията му и ти можеш да ми помогнеш. Щом Джефри предлага толкова пари, няма съмнение, че статуята още е някъде тук. И ако не предприема светкавични мерки, тя скоро ще потъне в някоя частна колекция. Единствената ми молба е да се срещнеш със Стефанос Маркулис и после да ми разкажеш какво сте говорили.

Ерика погледна Ивон. Беше трогната от всеотдайността му и споделяше неговата решимост, че статуята трябва да се запази за Египетския музей.

— Сигурен ли си, че за мен няма никаква опасност?

— Разбира се. Когато ти се обади, си уговорете среща на обществено място, така че да си спокойна.

— Добре, но при това положение ми дължиш още една вечеря.

— Става — каза той и я целуна, този път по устните.

Ерика се вгледа в мъжествените му черти. Дали просто не я използваше за собствените си цели? Но после сама се упрекна за прекалената си подозрителност. По-вероятно бе тъкмо обратното — тя да използва него.

Ерика се запъти към стаята си в прекрасно настроение. Ивон бе събудил в нея чувства, които отдава не беше изпитвала, още повече, че връзката й с Ричард през последните няколко месеца не й носеше дори и физическо удовлетворение. А Ивон умееше да внушава, че за него сексуалните стремежи отстъпват пред пълноценната духовна връзка. Той нямаше нищо против да изчака и това я радваше. Тя пъхна ключа и със замах отвори вратата. Всичко изглеждаше на мястото си. Спомни си стотиците криминални филми, които бе гледала и съжали, че не е оставила някакъв знак, за да провери дали някой е влизал в нейно отсъствие. Включи осветлението и погледна в спалнята. Провери и в банята, леко засрамена от мелодраматичните си страхове.