Робин Кук - Сфинкс

Ресторантът се наричаше „Морско конче“ и бе разположен непосредствено до източния бряг на Нил. Залата бе отворена и от четирите страни. Отвъд реката, над редицата от палми, се извисяваха пирамидите на Гиза, осветени от мощни прожектори.

Вечеряха прясна риба и огромни скариди, уловени в Червено море, поръчаха леденостудено бяло вино „Гянаклис“. Ивон каза, че е ужасно и го разреждаше с минерална вода, но на Ерика й хареса леко сладкият му, плодов вкус.

Тя го наблюдаваше как отпива от виното си и сравняваше вталената му тъмносиня копринена риза със своите копринени ризи. Тя много ги ценеше и ги обличаше само при официални случаи. Коприната би трябвало да придава женственост на фигурата, но при Ивон не беше така. Дори лъскавият блясък подчертаваше мъжествеността му.

Самата Ерика дълго се приготвя за вечерта. Косата й, прясно измита и пухкава, беше прибрана назад. Беше облякла шоколадовокафява рокля от фино трико, с широка яка, паднали ръкави и ластичен колан.

Разговорът им тръгна от съвсем неутрални води, но скоро стигна до убийствата. Ивон бе постигнал много малък успех в опитите си да открие убийците на Абдул Хамди. Единственото, до което се беше добрал, бе, че не са от Кайро. После Ерика разказа за ужасните събития в Серапеума и не по-малко мрачното посещение в полицията.

Когато привърши разказа си, Ивон недоумяващо поклати глава:

— Днес трябваше да ми позволиш да дойда с теб. — Той протегна ръка към нея и леко й се усмихна.

— И аз мисля така — призна тя и погледна пръстите им, които едва се докосваха.

— Искам да ти призная нещо — меко каза Ивон. — Когато те срещнах за първи път, се интересувах единствено от статуята на Сети I. Но сега откривам, че чарът ти е неустоим.

— Още не те познавам достатъчно добре, за да разбирам кога се шегуваш и кога говориш сериозно — отвърна тя и усети как в нея се събуждат отдавна забравени пориви.

— Не се шегувам, Ерика. Ти си много по-различна от всички жени, които съм срещал досега.

Ерика погледа към Нил. На близкия бряг няколко рибари работеха до една лодка. Явно бяха голи и телата им проблясваха в мрака като полиран оникс. Без да сваля очи от тях, тя размисли върху думите на Ивон. Звучаха ужасно изтъркано и едва ли не обидно. Но все пак възможно бе в тях да има и зрънце истина, защото Ивон бе най-необикновеният мъж, когото тя бе срещала.

— Това, че си египтоложка, е прекрасно — продължи той, — защото, казвам го в добрия смисъл на думата, то разкрива в теб някаква източноевропейска чувственост, която силно ме привлича. А и изобщо в теб има нещо интригуващо и тайнствено, също както в древния Египет.

— Аз съм една обикновена американка.

— Да, но и американците принадлежат към някоя раса, а твоята е очевидна. Намирам това за много привлекателно. Честно казано, уморен съм от студения и русоляв северняшки тип.

Без да усети как стана, Ерика изведнъж се оказа омагьосана. Последното, което желаеше, бе някакъв роман, който да й отнеме психическата и емоционална устойчивост.

Ивон сякаш усети неудобството й и смени темата, докато сервитьорът прибираше празните чинии.

— Ерика, в състояние ли си да разпознаеш убиеца от Серапеума? Видя ли лицето му?

— Не. Имах чувството, сякаш небето се е продънило. Не видях никого.

— Господи, какво ужасно преживяване, и да падне върху теб. Невероятно. Но както знаеш, убийствата на правителствени служители са ежедневна практика в Близкия изток. Добре поне, че не си пострадала. Знам, не е лесно, но на твое място бих се опитал да забравя всичко. Просто някакво невероятно съвпадение. И което е още по-лошо, веднага след смъртта на Хамди. Две убийства за два дни. Не знам дали самият аз бих понесъл подобно нещо.

— Зная, че най-вероятно е съвпадение, но има един факт, който пряко ме засяга. Горкият човек, когото застреляха, не е бил просто правителствен служител, а е работел в отдела по антиките. Така че жертвите и при двете убийства са свързани с древните реликви, само дето са на противоположни позиции. И ни в клин, ни в ръкав, аз по средата. — Ерика уморено се усмихна.

Сервитьорът донесе арабско кафе и сервира десерта. Ивон бе поръчал кадаиф, залят с карамелизирана захар и поръсен с орехи и стафиди.

— Но една от най-невероятните страни на приключението ти е, че не са те задържали в полицията.

— Това не е съвсем вярно. Задържаха ме за няколко часа и ми забраниха да напускам страната. — Тя опита десерта, не беше чак толкова вкусен, че да си струва всички тия калории.