Робин Кук - Сфинкс

— Мис Барън, за нас ще бъде удоволствие, ако приемете поканата ни да вечеряме заедно. — Присила Райс топло се усмихна, когато мъжът й отправи поканата.

— Благодаря ви. — Ерика прибра снимките в плика. — За съжаление вече съм ангажирана. Може би някоя друга вечер, ако възнамерявате да останете в Кайро за по-дълго.

— Но разбира се — усмихна се на свой ред Джефри Райс. — А може и вие със своята компания да се присъедините към нас довечера.

Ерика размисли за момент, но след това отказа. Джефри Райс и Ивон дьо Марго нямаше да си допаднат. Ерика тъкмо се канеше да се извини, когато й хрумна нещо.

— Мистър Райс, как купихте статуята на Сети I? — Тя неволно снижи глас, защото не знаеше дали въпросът й е уместен.

— С пари, скъпа моя! — Джефри Райс се разсмя и тупна по масата с отворена длан. Явно се наслаждаваше на шегата си.

Ерика едва се усмихна.

— Чух за нея от един приятел в Ню Йорк. Той се занимава с подобна търговия. Обади ми се и каза, че изумителна египетска скулптура ще се продава на търг при закрити врати.

— Закрити врати?

— Да, без да се разгласява. Постоянно има такива разпродажби.

— И къде беше разпродажбата?

— В Цюрих.

— Швейцария! Но защо Швейцария?

Джефри Райс сви рамене.

— На такъв род търгове не се задават въпроси. Има си неписан правилник.

— И знаете ли как е стигнала до Цюрих?

— Не — отвърна Джефри Райс. — Както вече ви казах, там не се задават въпроси. Всичко бе организирано от една от тамошните големи банки, а те, както знаете, съвсем не са разговорливи. Просто искат да си получат парите и толкоз. — Той стана, усмихна се и предложи да изпрати Ерика до асансьора. Явно нямаше намерение да й каже нищо повече.

Ерика влезе в стаята си със замаяна глава. Докато чакаха асансьора, Джефри Райс уж нехайно подметна, че статуята не е първата египетска антика, която купувал в Цюрих. Бил купил също и няколко златни статуетки, една чудесна огърлица нагръдник. Всички те вероятно били от епохата на Сети I. Ерика остави плика на бюрото. До оня ден си мислеше, че нелегалната търговия означава някой да намери дребен предмет в пясъците и да го продаде. Сега разбра, че последните звена от веригата действат под крилото на мощни световни банки. Звучеше невероятно.

Ерика се сети за блузата си, погледна петното от кръв и бързо я изхвърли. Панталонът я последва. Свали сутиена си и забеляза, че кръвта е напоила и задната презрамка. Но не можеше с лека ръка да изхвърли и него. Тя трудно си намираше подходящи сутиени и само няколко марки й бяха удобни. Преди да е извършила нещо прибързано, отвори най-горното чекмедже на бюрото, за да провери какво е донесла от Щатите. Но вместо това втрещено се взря в бельото си. Някой беше тършувал из личните й вещи!

Тя се изправи и огледа стаята. Леглото бе оправено. Явно камериерката бе минала оттук, но нима е ровила из бельото й? Защо пък не? Бързо провери средното чекмедже и измъкна оттам дънките си. В страничния джоб бяха обеците й с диаманти, последният подарък от баща й. В задния джоб беше обратният й билет и пачката пътнически чекове. След като намери всичко на мястото му, тя облекчено въздъхна и прибра дънките.

Погледна отново горното чекмедже и се почуди възможно ли бе сама да го е разбутала сутринта. Влезе в банята, взе несесера с гримовете си и прегледа съдържанието му. Тя, разбира се, не подреждаше гримовете си, но тъй като ги използваше в определен ред и след това ги пускаше в несесера, можеше смътно да прецени дали някой друг е ровил. Оросяващият крем трябваше да е близо до дъното, а сега бе най-отгоре. Най-отгоре бяха и противозачатъчните й хапчета, а тя винаги ги вземаше вечер. Сега вече беше абсолютно сигурна, че някой е ровил в нещата й. Помисли си да съобщи на хотелската управа за инцидента. Но какво щяха да й отговорят, след като нищо не бе изчезнало?

Върна се в антрето и нервно заключи вратата. После се приближи до плъзгащите се балконски врати, отвъд които огненото египетско слънце бавно залязваше. Сфинксът приличаше на гладен лъв, готов за скок. Пирамидите възправяха обемистите си форми към кървавочервеното небе. Ерика си пожела да има по-голям късмет под техните сенки.

Кайро, 22:00

Вечерята с Ивон се оказа изключително приятна. Когато той я взе от хотела, на хоризонта още тлееше тъмночервена жарава. Бяха поели на юг, успоредно на Нил, далеч от столичните прашни горещини, към град Маади. И когато първите звезди изгряха в притъмняващото небе, напрежението й като че ли се разтопи в прохладата на нощта.