Робин Кук - Сфинкс

Столът на Ахмед изтрополи на пода.

— Видяхте лицата им?

— Само на двама от тях. Не и на третия.

— И можете да разпознаете двамата?

— Възможно е, не съм сигурна. Наистина искам да ви се извиня, че не ви казах вчера. Умирах от страх.

— Напълно ви разбирам. Не се притеснявайте. Ще се погрижим за всичко. Но без съмнение ще трябва да ви зададем още някои въпроси.

— Още въпроси… — тъжно каза Ерика. — Всъщност възнамерявам да напусна Египет по най-бързия възможен начин. Цялата ми ваканция се провали.

— Съжалявам, мис Барън. — Ахмед си възвърна осанката, която тя помнеше от предишната им среща, — но при така стеклите се обстоятелства няма да ви разрешим да заминете, докато не се изяснят всички подробности или докато не се уверим, че повече не можете да ни помогнете. Наистина съжалявам, че ви се струпват толкова много неприятности. Ще бъдете напълно свободна. Само ме уведомете, ако смятате да излизате извън Кайро. Освен това можете да обсъдите проблемите си с американското посолство, но имайте предвид, че те нямат голямо влияние върху вътрешните ни работи.

— Да си затворен в една държава е далеч по-добре, отколкото да си в затвора — тъжно се усмихна тя. — Все пак как мислите, кога ще ми разрешите да отпътувам?

— Трудно е да се каже. Може би след седмица. Разбирам ви, но се опитайте да гледате на преживелиците си тук просто като на лошо стечение на обстоятелствата. На ваше място бих се постарал да се позабавлявам, докато съм в Египет. — Той се загледа встрани и после продължи: — Като представител на правителството бих желал да ви поканя на вечеря, за да ви покажа, че човек може наистина добре да се забавлява в Египет.

— Благодаря ви — Ерика бе искрено трогната от загрижеността му, — но за съжаление вече имам уговорка с Ивон дьо Марго.

— Разбирам. — Ахмед смутено сведе поглед. — В такъв случай ви моля да приемете извинения от името на правителството. Ще уредя да ви откарат до хотела и ви уверявам, че редовно ще поддържам връзка с вас.

Той се изправи и стисна ръката й през бюрото. Ръкостискането му бе приятно твърдо. Изненадана от внезапния край на разговора, Ерика напусна стаята.

Веднага след нея Ахмед повика заместника си Заки Риад. Риад имаше петнадесет години стаж в отдела, но стремителната кариера на Ахмед му отне шефското кресло. Беше интелигентен и съобразителен, но физически беше пълен антипод на Ахмед. Дебел, с разплути черти и катраненочерна коса, почти винаги рошава като каракул.

Ахмед приближи картата на Египет и когато заместникът му седна, се обърна.

— Какво ще кажеш за всичко това, Заки?

— Нямам ни най-малка представа — отговори той и избърса потта, която обливаше челото му въпреки климатичната инсталация. Доставяше му удоволствие да гледа как Ахмед се затруднява.

— Колкото и да се мъча, изобщо не мога да проумея защо застреляха Гамал — каза Ахмед и удари с юмрук отворената си длан. — Боже мой, млад човек с жена и деца… Мислиш ли, че смъртта му има нещо общо с това, че следеше Ерика Барън?

— Не виждам защо трябва да има такава връзка, но не е изключено. — Това последното го каза специално, за да жегне Ахмед. Заки извади угаснала лула и я забучи между зъбите си, без да обръща внимание на пепелта, която се посипа върху гърдите му.

Ахмед скри лице в шепите си и разтри слепоочията си. После оправи пищния си мустак.

— В цялата история просто няма логика. — Обърна се и погледна голямата карта. — Чудя се дали пък в Сакра не се забърква някаква каша. Възможно е нелегално да са открити нови гробници. — Той се върна до бюрото си и седна. — А което е още по-обезпокоително, днес сутринта ми се обадиха от емигрантската служба и ми казаха, че в Кайро е пристигнал Стефанос Маркулис. Както знаеш, той не идва тук често. — Ахмед се наведе напред и внимателно се взря в лицето на Заки Риад. — Какво съобщи полицията за Абдул Хамди?

— Почти нищо — каза Заки. — Явно са го ограбили. Полицията успяла само да разбере, че напоследък изведнъж е забогатял, щом е преместил магазина си от Луксор в Кайро. А в същото време е купувал и по-ценни образци. Явно е имал пари отнякъде. И впоследствие са го ограбили.

— Да имаш случайно представа откъде са дошли парите? — попита Ахмед.

— Аз не, но има един човек, който би могъл да знае. Старецът има син в Луксор. Той също се занимава с търговия на антики.

— Полицията говорила ли е със сина му?

— Дори да е говорила, аз не знам — каза Заки. — Това би било прекалено очевиден ход. Всъщност те далеч не се интересуват толкова много от случая.