Робин Кук - Сфинкс

— Аз се интересувам — настоя Ахмед. — За довечера ми уреди самолет до Луксор. Смятам да посетя сина на Абдул Хамди. Освен това подсили охраната на некрополиса на Сакра.

— Мислиш ли, че сега е подходящият момент да напуснеш Кайро? — попита Заки и надигна мундщука на лулата си. — Както самият ти изтъкна, сигурно нещо се готви, щом Стефанос Маркулис е в Кайро.

— Възможно е, Заки, но имам нужда де се усамотя за един-два дни в къщата си край Нил. Чувствам се отговорен за смъртта на Гамал. А когато съм потиснат, единствено Луксор може да излекува раните ми.

— А американката, Ерика Барън? — попита Заки и запали лулата си.

— Нищо й няма. Уплашена е, но ми се струва, че ще се съвземе. Самият аз не знам как бих се чувствал, ако за двадесет и четири часа стана свидетел на две убийства, като при едното жертвата падне върху мен.

Заки дълбокомислено дръпна от лулата си.

— Ахмед, когато те попитах за мис Барън, аз не се интересувах от здравето й, а питах дали да продължаваме да я следим.

— Не — ядосано отвърна Ахмед. — Тази вечер не. Ще бъде с Дьо Марго. — В момента, в който произнесе тези думи, той вече съжаляваше. Проявата на чувства беше съвсем не на място.

— Не съм те виждал в такава светлина, Ахмед — каза Заки и внимателно се вгледа в шефа си. Познаваше го от няколко години, той никога не бе проявявал интерес към жените. А сега изведнъж се държеше така, сякаш ревнува. Тази слабост на Ахмед зарадва Заки. С времето бе намразил позата му на свръхчовек. — Може би Луксор наистина ще ти се отрази добре. С удоволствие ще движа нещата тук и лично ще преценя положението в Сакра.

Кайро, 17:35

Когато правителствената кола спря пред „Хилтън“, Ерика все още не можеше да повярва, че са я освободили. Тя отвори вратата и благодари на шофьора, сякаш и той имаше заслуга за освобождаването й. Влезе в „Хилтън“ с чувството, че се завръща в родния си дом.

Фоайето отново бе претъпкано. Този следобед международните полети следваха един след друг. Повечето туристи безцелно се шляеха около багажа си, докато управата на хотела безуспешно се опитваше да се справи с ежедневното нашествие.

Сепна се от мисълта колко абсурдно изглежда самата тя сред шарената тълпа. Изморена, запотена и рошава. На гърба й още стоеше петното кръв, панталоните й бяха в окаяно състояние, оваляни в мръсотия и разпрани на дясното коляно. Ако можеше да стигне до стаята си по някакъв заобиколен път, несъмнено би избрала него. За нещастие обаче трябваше да прекоси големия синьо-червен ориенталски килим и да мине под централния кристален полилей. Имаше чувството, че се намира на сцена и хората започнаха да я заглеждат.

Един от мъжете на рецепцията я забеляза, посочи я с химикалката си и й махна. Тя ускори крачка и се насочи към асансьора. Натисна бутона. Страхуваше се да се обърне, за да не би някой да я заговори. Натисна бутона още няколко пъти и най-после асансьорът пристигна. Вратата се отвори, тя влезе в кабината и каза на момчето етажа си. То безмълвно кимна. Вратата започна да се затваря, но в същия миг нечия ръка я задържа. Ерика се притисна към дъното на кабината и затаи дъх.

— Извинете — ухили се едър мъж в каубойски ботуши. — Вие ли сте Ерика Барън?

Тя отвори уста, но не успя да продума.

— Казвам се Джефри Джон Райс от Хюстън. Вие сте Ерика Барън, нали? — Мъжът продължаваше да държи вратата.

Ерика плахо кимна.

— Много се радвам да се запознаем, мис Барън. — Джефри Райс й подаде ръка.

Ерика машинално повдигна ръка, той я пое и мощно я стисна.

— За мен е удоволствие, мис Барън. Моля, запознайте се с жена ми.

Без да пуска ръката й, той я измъкна от асансьора, тя залитна, сакът й се изхлузи от рамото и за малко не падна на земята.

— Часове наред ви чакаме — обясняваше той, докато я влачеше към фоайето.

След четири-пет непохватни стъпки тя най-после успя да измъкне ръката си.

— Мистър Райс — каза тя и спря, — с удоволствие бих се запознала с жена ви, но може би някой друг път. Денят ми беше много напрегнат.

— Наистина изглеждате малка одърпана, мила моя, но нека първо пийнем нещо — усмихна се той и отново хвана китката й.

— Мистър Райс! — рязко каза Ерика.

— Хайде скъпа, прекосили сме половината свят, за да се срещнем с вас.

Ерика се взря в загорялото и гладко избръснато лице на Джефри Райс.

— Какво искате да кажете, мистър Райс?

— Току-що го казах. Двамата с жена ми дойдохме от Хюстън, за да се срещнем специално с вас. Летяхме цяла нощ. За щастие разполагам със собствен самолет. Най-малкото, което можете да направите за нас, е да изпием по едно питие.