Робин Кук - Сфинкс

Изведнъж тя си спомни името. Джефри Райс беше собственикът на хюстънската статуя на Сети I. Беше говорила с доктор Лоуъри късно през нощта и едва сега си спомни.

— Дошли сте от Хюстън?

— Точно тъй. Долетяхме. Кацнахме преди няколко часа. А сега се запознайте с жена ми, Присила.

Ерика се остави да я замъкнат през фоайето и да я представят на Присила Райс, южняшка хубавица с дълбоко деколте и пръстен с толкова голям диамант, че почти заслепяваше блясъка на огромния кристален полилей. Южняшкият й акцент бе много по-изразен от този на съпруга й.

Джефри Райс поведе жена си и Ерика към бар „Таверн“. Собственическият маниер и гръмкият му глас му осигуриха светкавично обслужване, още повече че той щедро раздаваше бакшиши от по една египетска лира. В приглушената светлина на бара Ерика не биеше толкова много на очи и се поуспокои. Седнаха в едно сепаре, където изпокъсаните й дрехи не се забелязваха.

Джефри Райс поръча чист бърбън за себе си и за жена си и водка с тоник за Ерика. Тя наистина постепенно се отпусна и дори се смя с глас на колоритните разкази на високия тексасец за премеждията им на митницата. Позволи си още един коктейл.

— Е, хайде да се заемаме за работа — каза Джефри Райс и снижи глас. — Не ми се ще да развалям веселбата, но все пак дойдохме отдалеч. До нас достигнаха слухове, че сте видяла статуя на фараон Сети I.

Ерика забеляза как държанието на Райс коренно се промени. Предположи, че под маската си на жизнерадостен тексасец той е обигран бизнесмен.

— Доктор Лоуъри каза, че сте искали снимки на моята статуя, по-точно на йероглифите от основата. Нося снимките. — Джефри Райс измъкна от джоба на сакото си един плик и го задържа над масата. — С удоволствие ще ви ги дам, стига само да ми кажете къде видяхте статуята, за която сте разказали на доктор Лоуъри. Разбирате ли, смятах да подаря моята статуя на родния си град Хюстън, но цената на жеста чувствително ще намалее, ако куп подобни статуи са в обръщение. С други думи, искам да купя статуята, която сте видели. Готов съм да връча десет хиляди долара на всеки, който ще ми каже кой би могъл да ми я продаде. Това се отнася и за вас.

Ерика остави чашата си на масата и се взря в Джефри Райс. След като вече познаваше безкрайната бедност в Кайро, тя ясно си даваше сметка, че десет хиляди тук биха имали ефекта на един милион долара в Ню Йорк. Подземният свят на Кайро щеше да преживее сериозен трус. След като без съмнение смъртта на Абдул Хамди беше свързана със статуята, то тези десет хиляди, предложени само за информация, щяха да доведат до серия от убийства. Самата мисъл бе ужасяваща.

Ерика накратко описа случката с Абдул Хамди и статуята на Сети I. Райс напрегнато я изслуша и си записа името на Абдул Хамди.

— Знаете ли дали някой друг е видял статуята? — попита той и тикна шапката си на темето.

— Аз поне не зная.

— Има ли някой друг, който знае, че статуята е била при Абдул Хамди?

— Да, мосю Ивон дьо Марго. Отседнал е в хотел „Меридиен“. Той твърди, че Хамди е бил в контакт с много потенциални купувачи от целия свят, така че вероятно доста хора знаят, че статуята е била при Абдул Хамди.

— Май ще се забавляваме повече, отколкото ми се стори в началото — каза Райс, протегна се през масата и потупа тънката китка на жена си. После се обърна към Ерика и й подаде плика със снимките. — Имате ли представа къде би могла да се намира статуята?

— Ни най-малка — отвърна тя и взе плика. Въпреки лошото осветление нямаше търпение да разгледа снимките, отвори плика, извади първата и внимателно се взря в нея.

— Бива си я статуята, а? — гордо заяви Райс, сякаш показваше снимката на първородния си син. — В сравнение с нея всички боклуци от гробницата на Тут изглеждат като детски играчки.

Джефри Райс беше прав. Статуята беше изумителна. Но сега забеляза и още нещо. Доколкото си спомняше, статуята бе идентична с тази от магазина на Абдул Хамди. За миг се поколеба. Вгледа се в статуята на Райс и забеляза, че инкрустираният със скъпоценности жезъл е в дясната й ръка. Тогава си спомни, че статуята на Абдул държеше жезъла в лявата. Статуите не бяха идентични, а огледални образи! Ерика прегледа и останалите снимки. Статуята бе снимана във всички възможни ракурси, снимките бяха много добри, явно професионални. Най-отдолу бяха снимките в едър план. Ерика усети как пулсът й се ускори, когато видя йероглифите. Беше прекалено тъмно, за да различи символите, но наклони снимката и успя да различи двата фараонски именни знака. Различи имената на Сети I и на Тутанкамон. Изумително.