Робин Кук - Сфинкс

— Не знам как да ви отговоря — каза тя накрая. — Не съм изненадана, че човекът е работил в отдела по антиките. Можеше да е всякакъв. Казах ви, че не го познавах.

— Защо посетихте Серапеума?

Тя си спомни обвиненията, които й беше отправил Селим във фургона, и внимателно обмисли отговора си.

— Предложи ми екскурзоводът, когото бях наела.

Лейтенант Искандер отвори досието и отново записа нещо.

— Мога ли да ви попитам…? — плахо започна тя.

— Да, разбира се.

— Познавате ли Ахмед Казан?

— Разбира се. А вие познавате ли мистър Казан?

— Да, и много бих желала да говоря с него, ако е възможно.

Лейтенант Искандер вдигна слушалката. Докато набираше номера, не изпускаше Ерика от очи.

Кайро, 16:05

Имаше чувството, че тези коридори никога няма да свършат — безкрайно дълги и претъпкани с хора. Египтяни, облечени в какво ли не, с копринени костюми и парцаливи галабии, се редяха по опашки пред вратите или се изсипваха като лавини от кабинетите. Някои спяха по пода, така че Ерика и полицаят, който я съпровождаше, трябваше да ги прескачат. Въздухът бе натежал от тежката миризма на цигари, чесън и овча лой.

Най-сетне влязоха в преддверието на отдела по антиките и тя разпозна многобройните бюра и овехтелите пишещи машини от снощното си посещение. Беше пълно с чиновници, които се преструваха на заети. Тя почака малко и скоро я поканиха в кабинета. Климатичната инсталация работеше и тя облекчено въздъхна, усещайки хладния повей.

Ахмед стоеше зад бюрото и гледаше през прозореца. Между „Хилтън“ и недостроения хотел „Интерконтинентал“ се виждаше част от Нил. Когато Ерика се появи на прага, той се обърна.

Тя смяташе да излее проблемите си на един дъх и да го помоли да й помогне. Но нещо в изражението му я накара да замълчи. На лицето му бе изписана тъга. Очите му бяха замъглени, а косата — разрошена.

— Добре ли сте? — попита Ерика, искрено загрижена.

— Да — бавно каза Ахмед. Гласът му беше колеблив, потиснат. — Не съм и предполагал с какви натоварвания е свързано управлението на този отдел. — Той се отпусна в стола си и за момент затвори очи. После внезапно трепна: — Извинете ме — каза той. — Седнете, моля.

Ерика се подчини.

— Казаха ми какво се е случило в Серапеума, но искам да чуя всичко от вас самата.

Ерика започна от началото. Искаше да опише случая съвсем подробно и дори спомена човека, който я беше уплашил в музея.

Ахмед внимателно я слушаше. Не я прекъсна нито веднъж. Изчака я да свърши и едва тогава проговори:

— Човекът, който е бил застрелян, се казваше Гамал Ибрахим и работеше тук, в отдела по антиките. Беше симпатично момче.

В очите на Ахмед проблеснаха сълзи. Когато видя как един толкова силен мъж е разстроен до сълзи, нещо, което едва ли би могло да се случи в Америка, Ерика сякаш изведнъж забрави тревогите си. Това, че той не скри чувствата си, й направи силно впечатление.

Ахмед сведе очи и овладя скръбта си, след това продължи:

— Ти изобщо видя ли Гамал преди нещастието?

— Струва ми се не — каза Ерика, но не прозвуча много категорично. — Може би го видях в едно кафене в Мемфис, но не съм сигурна.

Ахмед прокара пръсти през гъстата си коса.

— Кажи ми, когато си започнала да се качваш по стълбата, Гамал е бил на платформата, така ли?

— Точно така.

— Това е много интересно.

— Защо? — попита тя.

Ахмед изглеждаше смутен.

— Просто си мисля — уклончиво каза той. — Изобщо не мога да свържа събитията.

— И аз се чувствам по същия начин, мистър Казан. И искам да ви уверя, че нямам нищо общо с цялата история. Абсолютно нищо. Би трябвало да ми разрешите да се обадя в американското посолство.

— Можете да се обадите. Но според мен не е нужно.

— Струва ми се, че се нуждая от помощ.

— Мис Барън, съжалявам, че ви провалихме деня. Вината за това е изцяло наша. Когато се върнете в хотела си, можете да се обадите на когото пожелаете.

— И вие няма да ме задържите тук? — попита тя, като все още се страхуваше да повярва на ушите си.

— Разбира се, че не — отговори Ахмед.

— Много се радвам — каза Ерика. — Но трябва да ви кажа още нещо. Трябваше да ви го кажа още снощи, но ме достраша. Както и да е… — Тя дълбоко пое дъх. — Тези два дни бяха необичайни за мен. И не мога да реша кой от двата беше по-лош. Колкото и да ви звучи невероятно, вчера следобед станах неволен свидетел на още едно убийство. — Ерика потрепери. — Видях как трима мъже убиха един човек на име Абдул Хамди и…