Робин Кук - Сфинкс

Кайро, 12:30

Стефанос Маркулис поръча по още едно уиски за себе си и за Евангелос Папарис. Двамата бяха облечени в плетени ризи с отворени яки и седяха в дъното на бар „Ла Паризиен“ в хотел „Меридиен“. Стефанос беше в мрачно и сприхаво настроение и Евангелос, който добре познаваше шефа си, знаеше, че в такива моменти трябва да бъде особено внимателен.

— Проклет французин. Каза, че слиза веднага, а вече двадесет минути се мотае.

Евангелос само сви рамене. После се наведе и намести малкия си пистолет в кобура, пристегнат точно над глезена на десния му крак. Той беше едър, мускулест мъж, с груби черти и огромни вежди, които биха му придавали неандерталски вид, ако не беше абсолютно плешивата му глава.

Точно в този момент на входа се появи Ивон дьо Марго с дипломатическо куфарче в ръка. Беше облечен в син блейзер с широка вратовръзка. Зад него пристъпи и Раул. Двамата огледаха залата.

— Тези богаташи винаги се обличат тъй, сякаш са се запътили за среща по поло — иронично отбеляза Стефанос. Той размаха ръка, за да привлече вниманието на Ивон.

Евангелос леко премести цялата маса, за да може безпрепятствено да стига с дясната си ръка до кобура. Ивон ги забеляза и се приближи. Той стисна ръката на Стефанос и преди да седне, представи Раул.

— Как пътувахте? — попита той с умерена сърдечност, след като поръчаха.

— Отвратително — каза Стефанос. — Къде са книжата на стареца?

— Не си хабиш думите напразно — усмихнат отвърна Ивон. — Но така може би е най-добре. И все пак ще се наложи да ми кажеш ти ли уби Абдул Хамди?

— Ако аз бях убил Хамди, мислиш ли, че щях да се домъкна в тази адска дупка? — саркастично попита той. Стефанос презираше хора като Ивон, които не са работили и един ден през живота си.

Ивон реши, че мълчанието може да бъде от полза при хора като Стефанос и затова, без да бърза, внимателно разпечата нов пакет „Голоаз“ и предложи на цялата маса. Само Евангелос пожела и протегна ръка, но Ивон държеше цигарите така, че да го принуди да се протегне и по този начин да види татуировката на косматата му, мускулеста ръка. Представляваше хавайска танцьорка, под която пишеше „Хаваи“. Ивон най-после го остави да си вземе цигара и го попита:

— Често ли ходите в Хаваи?

— Като малък работех на товарен кораб — отговори той, запали цигарата си от малката свещ, поставена на масата и се облегна назад.

Ивон се обърна към Стефанос, чието нетърпение явно нарастваше. С отмерени движения той запали цигарата си със златната запалка и проговори.

— Не — каза той, — не мисля, че би дошъл в Кайро, ако беше убил Хамди, освен ако нещо не те е разтревожило, ако нещо се е объркало. Но право да ти кажа, Стефанос, просто не знам какво да мисля. Ти дойде тук много бързо. Това ми се струва подозрително. Освен това разбрах, че убийците на Хамди не са от Кайро.

— Аха — ядно го прекъсна Стефанос, — така значи. Разбрал си, че убийците не са от Кайро. От тази информация веднага правиш извода, че са от Атина. Това ли ти е логиката? — После се обърна към Раул. — Как можеш да работиш за такъв човек? — попита той и почука с показалец челото си.

Тъмните очи на Раул не трепнаха. Ръцете му лежаха на коленете. Беше готов да се намеси за части от секундата.

— С неудоволствие ми се налага да ти съобщя, че ще трябва другаде да търсиш убиеца на Хамди. Не съм аз.

— Жалко. Иначе доста неща щяха да си дойдат на мястото. Имаш ли изобщо някакви идеи кой би могъл да бъде?

— Ни най-малка представа. Но имам чувството, че Хамди си беше създал много врагове. Сега защо не ми покажеш книжата му?

Ивон постави куфарчето на масата и с пръст върху ключалката каза:

— Един последен въпрос. Знаеш ли къде е статуята на Сети?

— Не, за нещастие. — Стефанос впи жаден поглед в куфарчето.

— Тази статуя ми е нужна.

— Ако чуя нещо за нея, веднага ще ти се обадя — каза Стефанос.

— Ти така и не ми даде възможност да видя хюстънската статуя — продължи Ивон, внимателно загледан в Стефанос.

Стефанос изненадано вдигна поглед от куфарчето.

— Защо мислиш, че имам нещо общо с Хюстънската статуя?

— Нека просто приемем, че съм научил отнякъде.

— От книжата на Хамди ли разбра? — раздразнено попита той.

Вместо да отговори, Ивон отвори куфарчето и изсипа съдържанието му на масата. После се облегна назад, спокойно отпи от перното си и се загледа в Стефанос, който ровеше из писмата. След малко намери своето писмо до Абдул Хамди и го отдели настрана.