Робин Кук - Сфинкс

Ерика бързо закрачи по дългия коридор към мястото, където се пресичаше с коридора от северното крило. Край нея припкаше Селим и се опитваше да привлече вниманието й към най-различни интересни антики. Той с недоумение следваше забързаната американка, която явно искаше да разгледа музея със скоростта на светлината.

После рязко спря малко преди другия коридор. Селим се заоглежда да види какво е привлякло вниманието й. Беше една статуя на Семнут, но вместо да я разглежда, тя надзърташе в северния коридор.

— Ако търсите конкретен експонат — каза Селим, — то моля…

Ерика ядосано му махна да мълчи, пристъпи в средата на коридора и се взря, очаквайки появата на тъмния силует. Не видя нищо и се почувства малко глуповато. Край нея минаха двойка германци, хванати ръка за ръка, и обсъждаха разположението на залите в музея.

— Мис Барън — каза Селим с нарастващо раздразнение, — познавам този музей много добре. Ако искате да видите нещо конкретно, просто ме попитайте.

Ерика го съжали и се опита да измисли нещо, за което да го попита, та да се почувства и той нужен.

— Има ли в музея експонати от времето на Сети I? — попита тя.

Селим постави показалец на носа си и се замисли. После, без да пророни дума, вдигна показалец и посочи напред. Заведе я на втория етаж в четиридесет и седма зала, точно над входното фоайе. Там той застана до една огромна плоча от изящно орнаментиран кварцит с табелка 388.1 и гордо обяви:

— Капакът на саркофага на Сети I.

Ерика погледна парчето скала и мислено го сравни с изумителната статуя, която бе видяла предния ден. Освен това си спомни, че саркофагът на Сети I бе отнесен в Лондон и понастоящем се намираше в един малък тамошен музей. С болезнена яснота разбра как незаконната търговия ограбва Египетския музей.

Селим изчака Ерика да разгледа експоната. После я хвана за ръка и я отведе до входа на друга зала — трябваше да плати още петнадесет пиастра, за да влязат. После Селим я поведе между дългите ниски витрини към отсрещната стена.

— Мумията на Сети I — самодоволно каза той.

Ерика погледна изсушеното лице и усети лек световъртеж. Точно такова изражение се мъчеха да постигнат холивудските режисьори на филми на ужасите. Забеляза, че ушите са отчупени, а главата е отделена от тялото. Вместо да утвърждават безсмъртието, тленните останки навяваха мисълта, че смъртта е вечна.

Не съществуваше ни най-малка прилика със статуята. Статуята беше с тясна челюст и прав нос, а мумията имаше много широка челюст и закривен орлов нос. Обзе я неясен страх, тя потрепери и се обърна. Махна на Селим да я последва и тръгна към изхода с намерението час по-скоро да излезе от прашния музей.

Таксито остави зад себе си столичната суматоха и се насочи към спокойната провинция. Пътуваха на юг, успоредно на западния бряг на Нил. Селим се опита да поддържа някакъв разговор, но скоро се отказа и млъкна. Ерика не искаше да го наскърбява и го попита за семейството му, но той явно не желаеше да говори за това. Тъй че пътуването продължи в мълчание, което бе добре дошло за нея, защото необезпокоявана можеше да съзерцава пейзажа. Много й харесваше контрастът между сапфиреносиния Нил и яркото зелено на напояваните полета. Брането на фурми беше започнало и те подминаваха магарешки каруци, натоварени със зелени клонки, обсипани с червените плодове. Асфалтовото шосе се разклоняваше малко преди промишления център Хилуан. Таксито зави надясно, като прегракналият клаксон няколко пъти изрева, въпреки че пътят беше пуст.

Гамал ги следваше на не повече от сто метра. Беше седнал на ръба на седалката и бъбреше с шофьора. Сакото му лежеше до него.

Около четвърт миля по-назад Калифа бе увеличил радиото и немелодичната музика изпълваше колата. Сега вече беше сигурен, че още някой следи Ерика, но похватите на този някой му се сториха доста странни. Следваше ги от прекалено близко разстояние. Пред музея успя внимателно да разгледа човека в таксито. Приличаше на студент, но Калифа беше имал работа със студенти терористи. Знаеше, че зад непретенциозния им вид често се крие безскрупулност и дързост.

Таксито на Ерика навлезе в палмова горичка, толкова гъста, че приличаше на иглолистна. Прохладна сянка замени слънчевия пек. Спряха в малко селце. От едната страна на пътя имаше миниатюрна джамия. От другата — малък площад с осемдесеттонен алабастров сфинкс, куп потрошени статуи и една огромна статуя на Рамзес II, повалена на една страна. В дъното се намираше кафе „Сфинкс“.