Робин Кук - Сфинкс

На рецепцията Ерика си взе паспорта, явно бяха свършили необходимото и вече не им беше нужен. Запознаха я и с екскурзовода, Ануар Селим. Първоначално тя не искаше екскурзовод, но от хотела й бяха предложили и след като си спомни как предния ден непрестанно я тормозеха най-различни натрапници, се съгласи да плати седем египетски лири на него и десет за таксито и шофьора. Ануар Селим бе висок, мършав мъж на около четиридесет години. На ревера си носеше метална значка с номер 113 — като доказателство, че е официално упълномощен екскурзовод.

— Приготвил съм прекрасна програма — каза Селим, който имаше навика да се усмихва по средата на изречението. — Първо, преди да са започнали големите горещини, ще посетим Великата пирамида. После…

— Благодаря — прекъсна го Ерика и отстъпи крачка назад. Зъбите му бяха в ужасно състояние, дъхът му можеше да спре атакуващ носорог. — Аз вече съм направила програма. Искам първо да отида за малко до Египетския музей, а след това до Сакра.

— Но в Сакра ще е страшно горещо по обяд — запротестира Селим. На устата му замръзнала безжизнена усмивка.

— Без съмнение — сложи край на разговора Ерика. — Но това е програмата, която смятам да следвам.

Без да променя изражението си, Селим отвори вратата на потрошеното такси, което й бяха отредили. Шофьорът беше млад, с тридневна брада.

Когато потеглиха и се насочиха към музея, Калифа остави бинокъла на пода на колата. Изчака таксито на Ерика да се включи в движението и тогава запали. Чудеше се откъде може да научи нещо за екскурзовода и шофьора на таксито. Включи на скорост и забеляза, че друго такси също потегля от „Хилтън“ и се залепя зад това на Ерика. На първото кръстовище и двете коли завиха надясно.

Когато Ерика се появи, Гамал я разпозна, без да прави справка със снимката. Той бързо записа номера на екскурзовода в полето на вестника и нареди на шофьора да следва таксито й.

Когато стигнаха до музея, Селим помогна на Ерика да слезе от колата, а таксито паркира под един кипарис. Гамал нареди на своя шофьор да спре под едно близко дърво, така че да може да наблюдава таксито на Ерика. После отново отвори вестника и се зачете в новите предложения на Садат за Западния бряг.

Калифа паркира пред музея и нарочно се разходи покрай таксито на Гамал, за да види дали познава човека. Не го познаваше. Според Калифа това поведение беше подозрително, но той трябваше да изпълнява дадените му заповеди, така че влезе в музея.

Ерика пристъпи в световноизвестния музей с голям ентусиазъм, но дори нейният интерес и ерудицията й не можаха да преодолеят потискащата атмосфера. Безценните образци съвсем не изглеждаха добре в прашните зали. Тайнствените статуи и каменните лица навяваха мисли за смърт, а не за безсмъртие. Пазачите, облечени в бели униформи и черни барети, напомняха колониалните времена. От време на време метяха праха по пода без някакъв видим резултат. Единствените работници, които наистина вършеха нещо, бяха реставраторите. Те стояха в малки, оградени с въжета участъци и измазваха или извършваха прости дърводелски ремонти със сечива, подобни на изрисуваните по древноегипетските стенописи.

Ерика се опита да не обръща внимание на обстановката и да се съсредоточи върху самите експонати. В тридесет и втора зала тя видя варовиковите статуи на Рахотеп, брата на Куфу и Нофритис, неговата жена. Бяха толкова изкусно изваяни, че приликата с живи хора бе пълна. Изглеждаха досущ като нейни съвременници и тя с удоволствие би ги наблюдавала с часове, но екскурзоводът й бе твърдо решен да й покаже колко задълбочени са познанията му. Обясни й какво е казал Рахотеп на Куфу, когато за първи път е видял статуята. Ерика много добре знаеше, че това е чиста измислица. Тя учтиво помоли Селим да говори само когато го питат и го уведоми, че е запозната с повечето от експонатите.

Заобиколи статуята и погледът й за момент се плъзна към входа на залата, преди отново да се върне върху гърба на експоната. Стори й се, че видя мургав мъж със зъб като на вампир, но когато погледна отново към входа, нямаше никой. Това се случи тъй бързо, че й остави неприятно усещане. Събитията от предния ден я научиха да бъде предпазлива и докато обикаляше статуята, тя често поглеждаше към входа, но мъжът не се появи повече. Затова пък влезе шумна група френски туристи.

Тя махна с ръка на Селим и излезе от тридесет и втора зала в дългия коридор, който обхождаше западното крило на сградата. Беше празен, но когато се обърна към двойната арка на северозападния край, отново зърна за момент тъмния силует.