Робин Кук - Сфинкс

— Тогава аз ще дойда в Египет — заплашително каза той.

— Не — лаконично го отряза тя.

— Не ли?

— Точно така, не. Не идвай в Египет. Ако обичаш. Ако искаш да направиш нещо за мен, звънни на шефа ми, доктор Хърбърт Лоуъри, и му кажи по-възможно най-бързия начин да ми се обади. Явно е много по-лесно да се свържеш от чужбина с Египет.

— С удоволствие ще се обадя на Лоуъри, но ти сигурна ли си, че не искаш да дойда при теб? — попита Ричард, изумен от грубия й отказ.

— Сигурна съм. — Ерика се сбогува и затвори телефона.

Когато телефонът отново звънна малко след четири сутринта, тя не се уплаши както първия път. Но тъй като се страхуваше да не е пак Ричард, изчака още няколко позвънявания, докато подреди мислите си и реши какво да му каже. Но не беше той. Беше доктор Хърбърт Лоуъри.

— Ерика, добре ли си?

— Добре съм, доктор Лоуъри, чувствам се прекрасно.

— Ричард беше много разстроен, когато ми се обади преди около час. Каза, че си искала да ме чуеш.

— Точно така, доктор Лоуъри, ще ви обясня — каза тя и седна в леглото, за да се разсъни по-бързо. — Исках да говоря с вас за нещо изумително и ми казаха, че е по-лесно отвън да се направи връзка с Кайро, отколкото обратното. Ричард спомена ли ви нещо за първия ми ден тук?

— Единствено, че си имала някакви неприятности. Само толкова.

— Меко казано „неприятности“. — Ерика накратко разказа на доктор Лоуъри събитията от изминалия ден. После описа статуята на Сети I с максимални подробности.

— Невероятно — прошепна той, когато тя свърши. — Всъщност аз съм виждал хюстънската статуя. Човекът, който я купи, е неприлично богат и изпрати собствения си „Боинг 707“ да вземе мен и Ленард от Метрополитън, за да удостоверим автентичността й. И двамата бяхме на мнение, че това е най-красивата скулптура, открита в Египет. Предположих, че е от Абидос или Луксор. Състоянието й бе изумително. Просто невероятно, че е била погребана три хиляди години. Както и да е, тази, изглежда, е същата.

— Хюстънската статуя имаше ли в основата си резбовани йероглифи?

— Да, имаше — каза доктор Лоуъри. — Имаше някакви традиционни религиозни текстове, но най-отдолу имаше нещо твърде необичайно.

— И при тази е същото — възбудено каза Ерика.

— Беше много трудно за превеждане и гласеше нещо подобно: „Нека почива във вечен мир Сети I, който царува след Тутанкамон“.

— Изумително. И при мен са изписани имената на Сети и Тутанкамон. Сигурна бях и все пак е толкова необичайно.

— Наистина, няма никакво обяснение защо се споменава името на Тутанкамон. А ти обърна ли внимание кое от имената на Сети I е използвано?

— Мисля, че това, което се свързва с бог Озирис — отговори тя. — Почакайте, ще ви кажа със сигурност. — Тя си спомни за скарабея, който й бе дал Абдул Хамди. Намери го в джоба си. — Да, с Озирис е — потвърди тя. — Спомних си, че беше същото като на един готин фалшив скарабей. Както и да е, доктор Лоуъри, имате ли възможност да фотографирате йероглифите от хюстънската статуя и да ми ги изпратите?

— Да, разбира се. Купувачът се нарича Джефри Райс. Фактът, че има друга статуя като неговата, силно ще го заинтригува и би било редно да ми се отплати за информацията.

— Направо е трагедия, че статуята не е била изследвана на мястото, където е намерена.

— Наистина — съгласи се доктор Лоуъри. — Това е проблемът с нелегалната търговия. Иманярите унищожават толкова много информация.

— Винаги съм знаела, че съществува нелегална търговия, но никога не съм предполагала, че са в оборот образци от такъв ранг. Наистина бих желала да предприема нещо.

— Това е прекрасна цел. Но рисковете са големи. И както Абдул Хамди разбра със закъснение, тази игра може да бъде и смъртоносна.

Ерика благодари на доктор Лоуъри за обаждането и му обясни, че скоро ще тръгва за Луксор, където ще работи върху преводите си. Той я помоли да внимава и й пожела приятно прекарване. Ерика затвори, обзета от приятно вълнение. Настани се удобно в леглото и усети как целият ентусиазъм от началото на пътуването се завръща.

Кайро, 7:55

На изток небето още не бе започнало да се отърсва от нощта, а от близките села магарешки каруци, натоварени със стока, вече се отправяха към града. Ясно се чуваше трополенето на дървените колела, подрънкването на хамутите, звънците на овцете и козите, откарвани към пазарите. Когато хоризонтът изсветля, към каруците се присъединиха и безброй автомобили. От фурните се разнесе сладкият мирис на прясно опечен хляб. Към седем такситата се измъкнаха от скривалищата си, заляха града и нестройният хор на клаксоните поде песента си. Улиците се изпълниха с хора и горещината се засили.