Робин Кук - Сфинкс

Застанала в края на фоайето, тя усети въздействието на алкохола и затова постоя няколко секунди, докато попремине първоначалното замайване. Но алкохолът далеч не я бе успокоил. Нещо повече, беше засилил безпокойството й, а настойчивите погледи на мъжете в бара я вбесяваха. Страхуваше се, че я следят. Бавно обходи с поглед огромното фоайе. От един от диваните някакъв европеец явно я наблюдаваше над очилата си. До витрината с накити стоеше брадат арабин, облечен в бухнала бяла роба и я фиксираше с черните си очи. От рецепцията й се усмихна огромен негър.

Ерика тръсна глава. Съзнаваше, че е безкрайно изтощена. Дори и в Бостън да се шляеше сама в полунощ, всички щяха да я зяпат. Дълбоко въздъхна и се отправи към асансьорите.

Когато доближи вратата на апартамента си, в главата й изплува ужасът, който изживя при вида на Ахмед. С разтуптяно сърце тя отвори вратата. Нерешително включи осветлението. Столът на Ахмед бе празен. После погледна в банята. Залости вратата и едва тогава забеляза пощенския плик в антрето.

Отвори го и прочете, че се е обадил мосю Ивон Жулиен дьо Марго и е поръчал тя да му звънне, независимо от часа. Под съобщението имаше надпис „Спешно“.

Ерика вдъхна хладния нощен въздух и като че ли се отпусна. Прекрасната гледка й действаше успокоително. Никога не беше ходила в пустинята и сега бе изумена от това, че на хоризонта има също толкова много звезди, колкото и над нея. Точно пред нея се простираше широката черна река. В далечината се виждаше тайнственият сфинкс, който пазеше загадките на миналото. До митичното същество прословутите пирамиди се извисяваха в небесата. Въпреки че бяха толкова древни, в чистите им очертания имаше нещо футуристично, което сякаш обръщаше хода на времето. Наляво беше остров Рода, подобен на океански лайнер, закотвен в Нил. На по-близкия му край блестяха светлините на хотел „Меридиен“ и мислите й се върнаха към Ивон. Отново прочете бележката и се почуди дали е възможно Ивон да знае за посещението на Ахмед. Не беше сигурна дали трябва да му каже, в случай че още не знаеше. Не й се искаше да се забърква в делата на властите, а вече бе обещала да запази разговора в тайна. Ако имаше нещо между Ивон и Ахмед, то това си беше тяхна лична работа. Ивон можеше да се справи и сам.

Седна на ръба на леглото и помоли да я свържат с хотел „Меридиен“, апартамент 800. Стисна слушалката и зачака. Докато я свържат, минаха цели петнадесет минути — египетските телефони, както я предупредиха, наистина бяха кошмарни.

— Ало — беше Раул.

— Обажда се Ерика Барън. Мога ли да говоря с Ивон?

— Един момент.

Последва мълчание и тя свали обувките си. По краката й имаше слой прах.

— Добър вечер — ведро каза Ивон.

— Здравей, Ивон. Намерих бележката ти. Пишеше, че е спешно.

— Да, исках да говоря с теб колкото се може по-скоро, но няма нищо спешно. Просто исках да ти благодаря за прекрасната вечер.

— Много мило от твоя страна. — Ерика бе поласкана.

— Исках също да ти кажа, че тази вечер ти бе много красива и нямам търпение да те видя отново.

— Наистина ли? — изпусна се тя.

— Да, наистина. Всъщност надявам се да се видим за закуска. Тук, в „Меридиен“ правят чудесни яйца.

— Благодаря ти, Ивон. — Неговата компания й беше приятна, но тя нямаше намерение да пропилява времето на престоя си в Египет с флиртове. Беше дошла, за да види всички онези неща, за които бе учила години наред и не желаеше нищо да я отвлича. И което беше по-важно, все още не беше решила точно каква отговорност носи за статуята на Сети.

— Ще изпратя Раул да те вземе, когато ти е удобно — каза Ивон и прекъсна мислите й.

— Благодаря ти, Ивон, но съм страшно уморена. Утре ми се ще да поспя до късно.

— Разбирам. Тогава защо не ми звъннеш, когато се събудиш?

— Ивон, вечерта беше прекрасна, особено след този ужасен следобед. Но аз имам нужда да остана за малко сама. Бих искала да разгледам някои забележителности.

— С удоволствие ще те разведа из Кайро — настоя той.

Ерика не искаше да прекарва целия ден с Ивон. Интересът й към Египет бе прекалено личен, за да го споделя с другиго.

— Ивон, какво ще кажеш, ако се уговорим пак за вечеря? Този вариант е най-удобен за мен.

— Вечерта можеше да се съчетае с останалите мероприятия през деня, но нищо. Разбирам те, Ерика. Уговаряме се за вечеря, но нека уточним час. Например девет?

Приятелски се сбогуваха и тя затвори телефона. Беше изненадана от неговата настойчивост. Едва ли е изглеждала толкова добре тази вечер. Застана пред огледалото. Беше двадесет и осем годишна, но може би наистина изглеждаше по-млада. Отново разгледа тайнствените бръчици, които изведнъж се бяха появили в ъгълчетата на очите й на последния й рожден ден. После забеляза, че й е излязла малка пъпка.