Робин Кук - Сфинкс

Каквото и да правеше, Стефанос го правеше добре. Усети как всички бариери пред него се вдигнаха. Доволен, той я понесе на ръце, прекоси дневната и влезе в спалнята. Съблече дрехите й без никаква съпротива. Тя изглеждаше прекрасно, излегната гола в синкавия сумрак.

Стефанос събу панталона си, наведе се и нежно я целуна по устните. Тя протегна ръце и повелително го притегли към себе си.

Изведнъж телефонът до леглото изтрещя като автоматен откос. Стефанос включи лампата и погледна часовника. Наближаваше полунощ. Нещо се беше случило.

— Вдигни го! — заповяда й той.

Дебора учудено го изгледа, но бързо взе слушалката. После бързо я подаде на Стефанос и каза, че е международен разговор. Стефанос направи жест да продължи разговора и шепнешком й каза да разбере кой го търси. Дебора послушно долепи слушалката до ухото си, попита кой се обажда, а после закри с ръка микрофона и прошепна:

— От Кайро. Някой си мосю Ивон Жулиен дьо Марго.

Стефанос грабна слушалката, изражението му стана напрегнато. Дебора се отдръпна и прикри голотата си. Погледна лицето му и разбра, че е сгрешила. Опита се да събере дрехите си, но Стефанос беше седнал върху дънките й.

— Не можеш да ме убедиш, че ти е домъчняло за мен посред нощ — каза Стефанос с неприкрит гняв.

— Прав си, Стефанос — спокойно отвърна Ивон. — Исках да те попитам за Абдул Хамди. Познаваш ли го?

— Познавам го, разбира се, копелето. Та какво за него?

— Търгувал ли си с Хамди?

— Това е съвсем личен въпрос, Ивон. Накъде биеш?

— Хамди беше убит днес.

— Много лошо — саркастично каза Стефанос. — Но какво общо има това с мен?

Дебора още се опитваше да измъкне джинсите си. Тя внимателно постави ръка на гърба му и с другата ги дръпна. Стефанос я усети, но не разбра какво иска. Той рязко се обърна и я перна с опакото на ръката си. Тя се прекатури от другата страна на леглото. С разтреперани ръце облече дрехите, които бе успяла да събере.

— Имаш ли представа кой е убил Хамди? — попита Ивон.

— Много хора желаеха смъртта на това копеле. Включително и аз — гневно каза Стефанос.

— Опитвал ли се е да те изнудва?

— Виж какво, Дьо Марго, изобщо не ми харесват всички тия въпроси. Мисълта ми е какво общо има всичко това с мен?

— Искам да ти продам малко информация. Знам нещо, което те интересува.

— Я да видим.

— Хамди имаше статуя на Сети I като тази в Хюстън.

Лицето на Стефанос се наля с кръв.

— Боже господи! — извика той и скочи на крака, абсолютно забравил, че е гол.

Дебора използва момента и си взе дънките. После се сви в другия край на леглото, плътно притисната към стената.

— Откъде е намерил статуя на Сети? — попита Стефанос.

— Нямам представа — каза Ивон.

— Това разчуло ли се е официално?

— Не. По случайност се озовах в магазина му непосредствено след убийството. Взех цялата кореспонденция на Хамди, включително и последното ти писмо.

— И какво смяташ да правиш?

— Засега нищо.

— Имаше ли нещо във връзка с нелегалната търговия? Да не би да се е опитвал да прави някакви грандиозни разкрития?

— Хм, значи все пак се е опитвал да те изнудва — спокойно изрече Ивон. — Не, нямаше грандиозни разкрития. Ти ли го уби, Стефанос?

— Дьо Марго, наистина ли вярваш, че ако съм го убил, ще ти кажа? Стъпи на земята.

— Хрумна ми да те питам. Всъщност ние имаме идеална следа. Убийството е било извършено пред очите на изключително надежден свидетел.

Стефанос се загледа към балкона. Умът му работеше на пълни обороти.

— Този ваш свидетел може ли да разпознае убийците?

— Без грешка. И освен това не е „той“, а една твърде надарена „тя“, и освен това по една случайност е експерт египтолог. Казва се Ерика Барън и е отседнала в „Хилтън“.

Стефанос прекъсна разговора и навъртя някакъв градски номер. Нервно потропваше по апарата, докато от другата страна вдигнат слушалката.

— Евангелос, стягай си багажа. Сутринта заминаваш за Кайро — и затвори, преди Евангелос да каже каквото и да било. — Мамка му! — изкрещя той и внезапно зърна Дебора. За момент се смути, беше забравил за нея. — Изчезвай оттука! — изкрещя той.

Тя бързо се втурна навън. Явно ненапразно преди да замине я бяха предупредили, че свободата в Гърция е свързана с много опасности.

Кайро, 24:00

Ерика излезе от задимения бар и премигна от ярката светлина във фоайето. Нощното посещение в правителствената сграда толкова я разстрои, че тя реши да изпие едно уиски, преди да си легне. Искаше й се да се отпусне, но в бара попадна на няколко американски архитекти, които просто отказваха да повярват, че желае да е сама. Тъй че си допи уискито и тръгна.