Робин Кук - Сфинкс

— По дяволите — промърмори тя и се опита да я изстиска. Не можа. Огледа се отново и си помисли колко чудни са мъжете. Така и не можеше да разбере какво точно харесват.

Свали си сутиена, после и полата. Дръпна се малко назад, огледа се от глава до пети и остана доволна от тялото си. Отбеляза си, че трябва да спортува повече. Изведнъж се почувства много самотна. Спомни си живота, който водеше в Бостън и който доброволно бе напуснала. Наистина имаше проблеми, но това, че избяга в Египет, едва ли щеше да ги реши. А Ричард? Остави душа да тече, върна се в спалнята и даде поръчка за Съединените щати, но силно се разочарова, когато телефонистката й каза, че ще стане най-малко след два часа. Ерика възнегодува, но й отговориха, че трябва да е доволна, защото днес линиите не били натоварени. Обикновено били нужни няколко дни, за да се проведе международен разговор от Кайро. Връзките в самия град били по-добри. Ерика благодари и затвори. Загледа се в безмълвния телефон и изведнъж я обзеха противоречиви чувства. Преглътна напиращите сълзи и реши да не мисли за нищо, преди да се е наспала.

Кайро, 00:30

Ахмед наблюдаваше светлините, отразени в реката, докато колата му прекосяваше моста „26-ти юли“ в посока остров Гезира. Шофьорът му продължаваше да вдига шум с клаксона, но Ахмед вече не му правеше забележки. Шофьорите в Кайро бяха убедени, че умението да използваш клаксона е най-важната част от шофирането.

— Ще бъда готов в осем сутринта — каза той на Шари Исмаил Мохамед, когато излезе от колата пред дома си в квартала „Замалек“.

Шофьорът кимна, обърна колата и изчезна в нощта.

С бавни стъпки Ахмед влезе в празния си апартамент. Той предпочиташе малката си къща край Нил в родния си Луксор в Горен Египет и винаги, когато можеше, отиваше там. Но задълженията му като шеф на отдела по антиките го принуждаваха да стои в града много повече, отколкото му се искаше. Той по-добре от всички виждаше отрицателните последствия от невъобразимата бюрокрация в Египет. С цел да се насърчи образованието, на университетските възпитаници бе гарантирана правителствена работа. Вследствие на това много скоро служителите далеч надхвърлиха нужния щат. И ако не бяха субсидиите от Саудитска Арабия, цялата тази абсурдно разраснала се администрация щеше да се сгромоляса за едно денонощие.

Тези мисли потискаха Ахмед, който бе пожертвал всичко, за да се издигне до сегашния си пост. Бе си поставил за цел да контролира отдела по антиките и сега, когато беше постигнал това, се сблъска с напълно погрешната организация в отдела. И всичките му опити за реорганизация срещаха упорита съпротива.

Седна на дивана и измъкна няколко листа от куфарчето си. Прочете заглавията: „План за засилване на охраната на некрополиса на Луксор, включително Долината на царете“, „Подземни противоавиационни скривалища за съкровищата на Тутанкамон“. Отвори първия, защото той го интересуваше най-много. Наскоро бе привършил пълната реорганизация на охраната на некрополиса на Луксор. Това бе първата му цел след назначаването му на този пост.

Ахмед два пъти прочете първия абзац, преди да разбере, че умът му се рее другаде. В мислите му изплува изящно изваяното лице на Ерика Барън. Когато за пръв път я видя в стаята й, той се уплаши от красотата й. Първоначално мислеше да я извади от равновесие, преди да проведе разпита, но самият той за малко да загуби хладнокръвие. Имаше силна прилика, не във външния вид, а в общото излъчване между нея и една жена, в която той се бе влюбил по време на тригодишния си престой в Харвард. Това бе единствената истинска любов, която бе преживял и споменът за нея беше болезнен. Той знаеше, че никога повече няма да я види и тази мисъл го съсипваше. Самата раздяла много го промени. От тогава насам той избягваше да се среща с жени, за да може да изпълни целите, поставени от семейството му.

Ахмед облегна глава на стената и извика в паметта си образа на Памела Нелсън, момичето от Радклиф. Мъглата, забулила изминалите четиринадесет години, не му попречи да я види съвсем ясно. Спомни си бостънските неделни утрини и колко обичаше да я гледа как спи и да гали челото й, докато тя се събуди с усмивка.

Изправи се и отиде в кухнята. Зае се да прави чай, за да пропъди спомените, които Ерика тъй лесно събуди. Сякаш едва вчера бе заминал за Америка. Родителите му го бяха завели до летището. Затрупаха го със съвети и поръки, а изобщо не усетиха страховете, които го разкъсваха. Самата представа за Америка беше страхотно вълнуваща за едно момче от Горен Египет, но в Бостън се бе почувствал ужасно самотен, нищо повече. Докато не срещна Памела. Връзката с нея му даде толкова сила, че завърши „Харвард“ за три години.