Робин Кук - Сфинкс

Върна се в дневната и седна на твърдия като камък диван. Топлата течност успокои нервния му стомах. Внимателно размисли и разбра защо Ерика Барън му напомня Памела Нелсън. В Ерика бе усетил същата интелигентност и благородство на духа, с които Памела прикриваше чувствителната си душевност. И той се бе влюбил именно в това нейно тайнствено второ аз. Ахмед затвори очи и си спомни голото тяло на Памела. Беше напълно неподвижен. Единственият звук, който се чуваше в стаята, беше тиктакането на мраморния часовник върху бюфета.

Изведнъж отвори очи. Официалният портрет на Садат бързо изличи скъпите спомени и той въздъхна. После се засмя над слабостта си. Не беше характерно за него да се унася в такива спомени. Знаеше, че отговорностите, които носеше като шеф на отдела и като член на семейството си, не са съвместими с подобни сантиментални мисли. Бе се издигнал до сегашното си положение с цената на много борба и сега вече бе съвсем близо до върховната си цел.

Взе документа за Долината на царете и се опита да го прочете. Но умът му изневеряваше. Постоянно се връщаше към Ерика Барън. Спомни си колко открито се бе държала по време на разпита. Той знаеше, че това не се дължи на слабост, а на чувствителност. Освен това бе абсолютно сигурно, че Ерика не знае нищо важно.

Изведнъж се сети и за служителя, докладвал, че Ерика е вечеряла с Ивон. Той бе казал, че Марго я е завел в казино „Монти Белло“ и че обстановката била много романтична.

Ахмед стана и закрачи из стаята. Ядоса се, без да знае защо. Какво правеше Марго в Египет? Смяташе ли да купува още антики? При предишните му посещения Ахмед не бе успял да го постави под непосредствено наблюдение. Но сега най-после беше възможно. Ако отношенията между Ерика и Марго се задълбочеха, той можеше да го следи чрез нея.

Взе телефона и се обади на своя заместник, Заки Риад, и му нареди да постави Ерика под непрекъснато наблюдение още от сутринта. Заповяда, освен това, служителят, който я следи, да докладва пряко на него.

— Искам да знам къде ходи и с кого се среща. Всичко.

Кайро, 2:45

Ерика се стресна от непознатия шум и рязко седна. Отначало не разбра къде се намира. Някъде течеше вода, а тя бе само по бикини. Отново се чу острият метален звук и тя осъзна, че е в хотела — звънеше телефонът. Ерика вдигна слушалката. Чу се нещо неясно, после нищо. Тя почака още малко, окачи слушалката и отиде в банята, за да спре душа. Хвърли поглед към огледалото и се ужаси. Видът й бе кошмарен. Очите й бяха зачервени, клепачите — подпухнали, а пъпката на брадичката й вече имаше връхче.

Телефонът отново звънна и тя изтича в спалнята.

— Скъпа, толкова се радвам, че се обади. Как мина пътуването? — Ричард говореше бодро и радостно.

— Ужасно — каза Ерика.

— Ужасно? Какво се е случило? — В гласа му прозвуча тревога. — Добре ли си?

— Нищо ми няма. Просто далеч не е това, което очаквах — каза тя. Веднага усети покровителствените нотки в тона на Ричард и започна да съжалява, че се обади. Но все пак тя му разказа за статуята и убийството, за страха й, за Ивон и Ахмед.

— Боже господи! — възкликна Ричард, явно изумен. — Ерика, настоявам да си дойдеш вкъщи веднага, с първия самолет. Ерика, чуваш ли ме?

Ерика оправи косата си. Заповедният тон на Ричард предизвика точно обратния ефект. В никакъв случай нямаше право да й заповядва, каквито и да са съображенията му.

— Не съм готова да напусна Египет — спокойно каза тя.

— Виж какво, Ерика, ти изпълни целта си. Нямаш вече какво да правиш там, още повече че си в опасност.

— Не съм в опасност и не разбирам за каква цел говориш — сопна се тя.

— Демонстрира независимостта си. Разбрахме се. Няма нужда повече да разиграваш театър.

— Ричард, имам чувството, че не ме разбираш правилно. Далеч не е толкова просто. Не разигравам театър. Древният Египет наистина означава много за мен. От дете мечтая да посетя пирамидите. Дойдох тук, защото исках.

— А според мен говориш глупости.

— Виж какво, това не е тема за презокеански разговор. Ти постоянно забравяш, че освен жена аз съм и египтолог. Прекарала съм осем години от живота си, изучавайки тази специалност. Обичам работата си. Тя значи много за мен. — Ерика почувства как отново я обзема гняв.

— По важна ли е от нашата връзка? — попита Ричард и във въпроса му прозвучаха нотки на оскърбление и гняв.

— Не по-малко важна от твоята медицина.

— Медицината и египтологията са различни.

— Разбира се, но ти пропускаш, че хората могат да гледат на египтологията със същата всеотдайност, с която ти гледаш на медицината. Но сега нямам намерение да говоря за това. Нито пък смятам да се връщам в Бостън тия дни.