— Може, стига да намерим подходящ човек.
— Мислиш за Калифа?
— Да.
— Ще ни навлече куп неприятности.
— Да, но по-добър от него няма. Ако искаш да опазиш момичето и едновременно с това да хванеш убийците, трябва да използваш именно Калифа. Но истинският проблем е, че услугите му са скъпи. Много скъпи.
— Това не е проблем. Статуята ми е нужна и аз ще я получа. А тя е опорната точка, която ми трябва. Дори мисля, че на този етап нямам откъде другаде да започна. Прегледах цялата кореспонденция на Абдул Хамди. За лош късмет няма нищо във връзка с нелегалния пазар.
— Нима си мислил, че ще има нещо такова?
— Вярно, че беше наивно от моя страна, признавам. Но от това, което ми писа Хамди, допуснах, че е възможно. Но хайде да не говорим повече. Намери Калифа. Искам да поеме Ерика Барън от сутринта. Дори смятам самият аз да прекарам известно време с нея.
Раул учудено изгледа Ивон и се усмихна.
— Добре де — каза Ивон. — Познаваш ме достатъчно. Смятам, че в тази жена има нещо привлекателно.
Атина, 23:45
— Атина е толкова романтична — прошепна Дебора Греъм и се освободи от прегръдката на Стефанос.
Очите й проблясваха в сумрака. Магическата атмосфера и бутилката доместика, която стоеше празна на близката масичка, я бяха замаяли. Правата й руса коса се спускаше над раменете й и тя кокетно я прибра зад ушите си. Блузата й бе разкопчана и белотата на гърдите й се открояваше на силния й средиземноморски тен.
— Така е — каза Стефанос и едрата му длан погали гърдите й. — Затова реших да живея тук. Атина е градът на любовта.
Преди време друго момиче му бе казало същите думи и той ги хареса. Оттогава ги използваше винаги в подобни случаи. Ризата на Стефанос също бе разкопчана, но той по принцип я носеше така. Имаше широки космати гърди, върху които се диплеха златни верижки и медальони.
Стефанос нямаше търпение да вкара Дебора в леглото си. От опит бе установил, че австралийките са много лесни и много горещи в леглото. Често му бяха казвали, че в Австралия те се държат по съвсем друг начин, но това не го интересуваше. Доволен беше, че с помощта на романтичната атмосфера и най-вече на собственото му умение неговото легло никога не оставаше празно.
— Благодаря ти, че ме покани тук, Стефанос — искрено каза тя.
— За мен е удоволствие — Стефанос й се усмихна.
— Имаш ли нещо против, ако за малко изляза на терасата?
— Ни най-малко — отговори той и изстена наум.
Дебора прибра реверите на блузата си и се упъти към прозореца.
Стефанос впи очи в стегнатия й задник под изтритите дънки. Предположи, че е около деветнадесетгодишна.
— Да не се изгубиш там.
— Стефанос, терасата е само три фута широка.
— Много лесно се засягаш — отстъпи той и изведнъж се усъмни, че ще може да я свали. После нетърпеливо запали цигара и със свити устни издуха дима към тавана.
— Стефанос, ела и ми кажи какво е това.
— Господи! — промърмори той. С нежелание се надигна и излезе на терасата.
Дебора се бе навела през парапета и сочеше улица „Ермон“.
— Това там Площадът на конституцията ли е?
— Точно така.
— А това е ъгълът на Партенона.
— Именно.
— О, Стефанос, толкова е красиво. — Тя вдигна глава, обви ръце около врата му и се вгледа в широкото му лице. Беше й харесал още от първия момент, когато я заговори в Плака. От двете страни на устните му се спускаха дълбоки бръчки, те му придаваха одухотворен вид, а масивната брадичка засилваше мъжественото му излъчване.
Беше и малко уплашена от факта, че се съгласи да отиде в апартамента на непознат, но това, че се намира в Атина, а не в Сидни, сякаш обясняваше всичко. Освен това страхът придаваше на цялото приключение особен чар и тя се чувстваше приятно възбудена.
— С какво се занимаваш, Стефанос? — попита тя. Колкото повече отлагаше момента, толкова повече го желаеше.
— Има ли, значение?
— Просто любопитствам. Но ако не искаш, не ми казвай.
— Собственик съм на туристическа агенция. „Игиън Холидейз“. Освен това се занимавам по малко с контрабанда. Но основната ми работа е да тичам подир жени.
— О, Стефанос, говори сериозно.
— Сериозно говоря. Имам добри доходи от туристическия бизнес, но покрай него контрабандно внасям в Египет машинни детайли и изнасям антики. Но, както казах, основната ми работа е да преследвам жени. Това никога не ми омръзва.
Дебора се вгледа в тъмните очи на Стефанос. За нейна изненада признанието му, че е женкар, още повече засили желанието й. Тя се притисна към него.
Читать дальше