Робин Кук - Сфинкс

Ерика пребледня. Трябваше да отиде в полицията по-рано. Прекрасно знаеше, че трябваше да отиде. Сега вече се беше забъркала в много сериозни неприятности. Защо послуша Ивон? Не успя да каже нищо, все още бе парализирана от хипнотизиращия поглед на мъжа.

— Страхувам се, че ще се наложи да дойдете с мен, Ерика Барън — каза Ахмед и стана.

Ерика никога не бе срещала толкова пронизващ поглед.

Тя неразбираемо запелтечи и накрая все пак успя да отклони погледа си. По челото й бяха избили едри капки пот. Никога и никъде не бе имала проблеми с властите и затова сега бе тъй вцепенена. Без да мисли, тя облече един пуловер и взе чантата си.

Ахмед не проговори, докато тя отваряше вратата. Строгото му изражение не се промени. Ерика тръгна с него по коридора, а въображението й рисуваше ужасяващи влажни затворнически килии. Изведнъж Бостън й се стори безкрайно далечен.

Излязоха пред входа, той махна с ръка и пред тях спря черна лимузина. Отвори задната врата и с жест покани Ерика. Тя чевръсто се подчини с надеждата, че примерното й поведение ще компенсира това, че не бе съобщила за смъртта на Абдул Хамди. Колата потегли. Ахмед бе потънал в потискащо и заплашително мълчание. Само от време на време впиваше в Ерика пронизващия си поглед.

Въображението й работеше с пълна сила. Ако се обади в посолството на Съединените щати или Консулството? Погледна през прозореца и видя, че улиците все още са много оживени. Само реката изглеждаше като неподвижно езеро от черно мастило.

— Къде ме водите? — попита Ерика. Гласът й прозвуча непознат и за самата нея.

Ахмед не отговори веднага. Ерика се канеше да го попита пак, когато той най-после проговори.

— В моя кабинет в Министерството на вътрешните работи. Съвсем наблизо е.

И наистина, черната лимузина скоро отби от главния път, навлезе в извита бетонна алея и спря пред висока правителствена сграда. Докато се качваха по стълбите, един нощен пазач отвори тежките, високи врати. Прекосиха безброй коридори, съпровождани единствено от ехото на собствените си стъпки по мръсния мраморен под и навлизаха все по-навътре в лабиринта на изумителната бюрокрация. Най-после стигнаха до кабинета. Ахмед отключи вратата и я поведе през преддверието, натъпкано с метални бюра и допотопни пишещи машини. От него влязоха в просторен кабинет, където той й посочи стол. Беше поставен пред старо махагоново бюро, на което прилежно бяха подредени старателно подострени моливи и новичък зелен бележник. Ахмед свали коприненото си сако, все още без да продума.

Ерика се чувстваше като животно, попаднало в капан. Бе очаквала да я отведат в стая, пълна със строги физиономии, и да я подложат на обичайните бюрократични процедури, като например да й вземат отпечатъци от пръстите. Убедена бе, че неприятностите щяха да започнат с това, че няма паспорт. В хотела бяха й го взели, за да му сложат някакъв печат и бяха казали, че ще го върнат след двадесет и четири часа. Но тази празна стая я плашеше още повече. Кой щеше да знае къде е тя? Помисли си за Ричард и майка си и се почуди дали щяха да й разрешат да проведе международен разговор.

Тя нервно се огледа из кабинета. Беше спартански обзаведен и изключително чист. По стените висяха снимки на различни археологически паметници. На дясната стена имаше две големи карти. Едната беше на Египет. По нея бяха забити множество червени карфици. Другата карта беше на некрополиса на Тебес. Гробниците бяха отбелязани с малтийски кръстове.

Ерика прехапа долната си устна, за да прикрие нервността си и погледна Ахмед.

— Какво ще кажете за един чай? — попита я той.

— Не, благодаря — отвърна Ерика, съвсем объркана от непонятните случки. Постепенно започна да си дава сметка, че от гузна съвест сама си е внушила някои неща и се зарадва, че се е удържала да не се разприказва и да си признае всичко, преди да разбере какво иска арабинът.

Ахмед си наля чаша чай. Пусна вътре две бучки захар, бавно ги разбърка и отново стовари тежкия си поглед върху Ерика. Тя бързо сведе очи и си напомни да не го гледа, докато говори.

— Искам да знам защо ме доведохте в този кабинет.

Ахмед не отговори. Ерика вдигна очи, за да провери дали е чул въпроса й, и когато очите им се срещнаха, гласът му изплющя като камшик.

— Искам да знам какво правите в Египет! — изкрещя той.

Тя не очакваше такъв изблик на гняв и запелтечи:

— Ами аз… Аз съм тук… Аз съм египтолог.

— И освен това сте еврейка, нали? — сряза я Ахмед.