Робин Кук - Сфинкс

Ерика отпи от чашата си и почувства как се отпуска.

— Какво ще правиш със статуята на Сети?

— Ще се опитам да я намеря, преди да е напуснала Египет. Спомена ли Абдул Хамди закъде ще отпътува статуята?

— Каза само, че ще стои в магазина няколко часа, а след това ще продължи пътешествието си. Нищо повече.

— Преди около година се появи подобна статуя и…

— В какъв смисъл подобна? — попита Ерика.

— Позлатена статуя на Сети I.

— Ти видя ли я лично?

— Не. Ако я бях видял, сега нямаше да е в Хюстън. Купи я един петролен магнат чрез една швейцарска банка. Опитах се да я проследя, но швейцарските банки са необщителни в това отношение. Нищо не постигнах.

— Знаеш ли дали хюстънската статуя е имала йероглифи, резбовани в основата?

Ивон запали цигара.

— Нямам представа. Защо питаш?

— Защото статуята, която видях аз, имаше такива йероглифи — каза Ерика и почувства как я обзема познатата професионална треска. — И това, което ми направи впечатление, бе, че са изписани имената на двама фараони. Сети I и Тутанкамон!

Ивон неразбиращо изгледа Ерика. Тънките му устни леко се присвиха и той издуха дима през ноздрите си.

— Йероглифите са моя специалност — рече Ерика.

— Невъзможно е имената на Сети и Тутанкамон да са върху една статуя — сухо заяви той.

— Странно е, но аз съм напълно сигурна. За нещастие нямах време да преведа останалото. Отначало си помислих, че статуята е фалшификат.

— Не е фалшификат. Иначе нямаше да убият Хамди. Възможно ли е да си объркала името на Тутанкамон с нечие друго?

— Абсурд — отсече Ерика. Извади от чантата си химикал, нарисува на салфетката коронационното име на Тутанкамон и я побутна към Ивон. — Това беше резбовано в основата на статуята.

Ивон погледна рисунката и потъна в размисъл. Ерика го наблюдаваше.

— Защо убиха стареца? — каза тя накрая. — Това е, което не мога да проумея. Ако им е трябвала статуята, можеха да си я вземат. Хамди беше сам.

— Нямам представа — призна Ивон и вдигна поглед от салфетката. — Може би е проклятието на фараоните. — Той се усмихна. — Преди около година проследих нелегален канал за египетски антики до посредник в Бейрут. Той получаваше образците от египетски поклонници, които пътуваха за Мека. Тъкмо успях да осъществя контакта и човекът беше убит. Вече не знам дали аз не бях виновен.

— Искаш да кажеш, че са го убили поради същата причина, както и Хамди?

— Не, той загина случайно при престрелка между християнски и мюсюлмански групировки. Макар че по същото време имаше среща с мен.

— Толкова безсмислена трагедия — тъжно промълви тя и отново се замисли за Абдул.

— Наистина. Но не забравяй, че Хамди не е бил невинен зяпач и добре е знаел какво рискува. Статуята е безценна, а нямаш представа на какво са способни парите в една бедна държава като Египет. Това е причината, поради която е безсмислено да се обръщаш към властите. Тук по принцип е трудно да намериш човек, комуто да се довериш, а щом е замесено такова количество пари, и на полицията не може да се разчита.

— Просто не знам какво да правя. Какви са твоите планове, Ивон?

Той опъна още веднъж от своя голоаз и зарея поглед из безвкусно обзаведения бар.

— Надявам се да открия някаква информация в кореспонденцията на Хамди. Едва ли ще е много, но за начало ще стигне. Трябва да разбера кой го е убил.

Той се вгледа в Ерика и погледът му стана напрегнат.

— Много е вероятно ти да направиш окончателното разпознаване. Ще го направиш ли?

— Разбира се, стига да мога — каза Ерика. — Не можах добре да запомня лицата им, но ще помогна с каквото мога. — Тя размисли над думите си. Звучаха толкова банално.

Но Ивон сякаш не обърна внимание на това. Той се пресегна през масата и леко стисна китката й.

— Много се радвам — бавно промълви той. — Но сега трябва да тръгвам. Отседнал съм в хотел „Меридиен“, апартамент 800. Намира се на остров Рода. — Ивон замълча, но ръката му все още стискаше китката на Ерика. — За мен ще бъде удоволствие, ако се съгласиш да вечеряме заедно. Вероятно след всичко преживяно впечатлението ти от Кайро е ужасно. Бих желал да ти го покажа и от другата му страна.

Ерика се почувства поласкана. Ивон бе изключително чаровен и би могъл да вечеря, с която жена поиска. Интересът му към нея явно бе свързан със статуята, но въпреки това я развълнува.

— Благодаря ти, но съм ужасно уморена. Още не съм се съвзела от пътуването, а и снощи не спах добре. Може би някой друг път…