Робин Кук - Сфинкс

Ерика бе достатъчно съобразителна, за да разбере, че Ахмед се опитва да я извади от равновесие, но не бе убедена, че дълго ще може да устои на атаките му.

— Да — кратко каза тя.

— Искам да знам защо сте в Египет. — Той отново повиши тон.

— Дойдох тук… — заоправдава се Ерика.

— Искам да знам каква е целта на вашето пътуване и за кого работите.

— Не работя за никого и пътуването ми няма цел — нервно каза тя.

— И вие очаквате от мен да повярвам, че пътуването ви наистина няма цел? Хайде, стига, Ерика Барън. — Той се усмихна и на фона на тъмната му кожа зъбите му изглеждаха още по-бели.

— Естествено, че има цел — продължи тя с неравен глас. — Исках да кажа, че не съм дошла тук с незаконни намерения. — Гласът й отново поддаде, когато си спомни заплетените проблеми с Ричард.

— Не звучи убедително — каза Ахмед. — Ни най-малко.

— Съжалявам. Аз съм египтолог. Работя в музей, в отдела за Египет. Винаги съм искала да дойда, но баща ми почина и не беше възможно. Едва тази година успях. Направила съм някои уговорки да поработя, докато съм тук, но съм дошла главно, за да си почивам.

— Какво точно смятате да работите?

— Смятам да преведа някои текстове от Новото царство от оригинала в Горен Египет.

— И не сте дошла тук, за да купувате антики?

— Не, за бога! Откъде ви хрумна подобно нещо?

— Откога познавате Ивон Жулиен дьо Марго? — Той се наведе напред и впи очи в нейните.

— Днес го срещнах за пръв път — изпусна се тя.

— Как се срещнахте?

Пулсът й се ускори. По челото й отново изби пот. Знаеше ли Ахмед за убийството или не? Само преди секунда й се струваше, че не знае, но сега вече не беше сигурна.

— Срещнахме се на пазара — заекна тя и затаи дъх.

— Знаете ли, че мосю Дьо Марго купува ценни египетски национални богатства?

Ерика се уплаши да не би облекчението й да проличи. Ахмед явно не знаеше за убийството.

— Не — каза тя, — нямах представа.

— А имате ли изобщо някаква представа какви невероятни проблеми срещаме, докато се опитваме да спрем нелегалната търговия с антики? — Той стана и приближи картата на Египет.

— Имам някаква представа — каза Ерика, изненадана от това как Ахмед прескача от тема на тема. Тя все още не знаеше защо я беше довел тук.

— Положението е трагично — продължаваше Ахмед. — Вземете например изключително голямата кражба от 1974 година, десет плочи релефно йероглифно писмо от храма на Дендера. Трагедия, позор за нацията. — Показалецът на Ахмед спря върху карфицата, забита в картата. — Били са вътрешни хора. Но така и не бяха разкрити. Тук, в Египет, бедността работи срещу властта. — Гласът му затихна. На лицето му бяха изписани загриженост и решимост. Показалецът му внимателно обходи още карфици. — Всяка от тези карфици означава огромна кражба. Ако имах необходимото количество хора и малко пари, за да мога да плащам прилично на охраната, тогава бих могъл да успея. — Ахмед сякаш говореше повече на себе си, отколкото на Ерика. Обърна се и едва ли не се изненада, че я вижда в кабинета. — Какво прави мосю Дьо Марго в Египет? — гневно попита той.

— Не зная — отвърна Ерика. Помисли си за статуята на Сети и за Абдул Хамди. Ако споменеше за статуята, трябваше да каже и за убийството.

— Колко време смята да остане в страната?

— Нямам представа. Днес се запознах с него.

— И вечеряхте с него.

— Да, и какво от това?

Ахмед се върна до бюрото. Наведе се и заплашително се вгледа в сиво-зелените очи на Ерика. Тя физически почувства тежестта на погледа му и се опита да му устои, но без особен успех. Когато разбра, че Ахмед всъщност се интересува от Ивон, а не от нея, малко се успокои, но все още се страхуваше. Освен това го бе излъгала. Тя знаеше, че Ивон е тук заради статуята.

— Какво разбрахте за мосю Дьо Марго по време на вечерята?

— Че е очарователен мъж — уклончиво каза тя.

Ахмед стовари юмрук върху бюрото, внимателно подредените моливи се разхвърчаха из стаята.

— Не се интересувам от личността му. Искам да знам защо Ивон дьо Марго е в Египет.

— Ами тогава защо не го попитате? Какво искате от мен, аз просто вечерях с него.

— Често ли вечеряте с непознати? — попита Ахмед.

Ерика внимателно се вгледа в лицето му. Въпросът му я изненада. Тази вечер се бяха случили толкова изненадващи неща. Стори й се, че в гласа му прозвуча разочарование, но това беше просто абсурдно.

— Много рядко вечерям с непознати — натъртено каза тя. — Но в присъствието на Ивон дьо Марго се чувствам напълно спокойна и смятам, че наистина е чаровен.